Том Брадби - Господарят на дъжда

Лена Орлова лежеше върху метална маса пред тях. От гърдите до под коленете бе покрита с бял чаршаф. Изглеждаше като заспала.

— Няма следи от насилие — каза руснакът.

— Няма сексуално насилие — поправи го Капризи.

— Смъртта е настъпила около един часа през нощта — заговори Краус с едва забележим немски акцент. — Когато съседката я намерила в един часа на обяд, са минали близо дванайсет часа.

— Няма ли следи от полово сношение? — попита американецът.

— Доколкото мога да определя, не.

— Защо е тогава това еротично бельо и белезниците?

Краус вдигна рамене. Кожата на Лена Орлова изглеждаше още по-бяла отколкото в апартамента.

— Било е някаква перверзна игра — измърмори Марецки. — Проституирала ли е?

— Още не сме сигурни с какво се е занимавала — обясни Капризи и се обърна към Фийлд.

На младежа му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че се очаква да каже нещо.

— Досието й е много кратко.

— Нищо чудно — измърмори колегата му.

— Била е танцьорка — продължи Фийлд. — Срещала се е с болшевики, но Капризи е прав, че имаме нужда от допълнителни разследвания, защото изглежда, че е от аристократично семейство.

— Добре — отсече Марецки, сякаш не му се занимаваше с това. — Както обикновено почти нищо не знаем. Танцьорката се уговаря с някой мъж за сексуален сеанс, или чрез Лу, или по друга линия. Кани го в апартамента… Някой не го ли е видял да влиза?

— Изпратих Чен да разпита — отвърна Капризи, — но сградата е на Лу и вероятно никой няма да признае, че е видял или чул нещо.

Руснакът продължи:

— Мъжът влиза. Тя се съблича по тези парцалки… — Втренчи се в Лена Орлова през очилата си. — Мисля, че всичко е било уточнено. Правилата на играта са известни. Всичко трябва да е по сценарий. Той я кара да облече точно тези дрехи. Може би са имали връзка или… уговорка и тя знае добре предпочитанията му. Той я заключва с белезници за леглото.

Колкото по-разпалено говореше Марецки, толкова по-силен ставаше акцентът му.

— После… Това е основното в тази извратена игра. Тя не е в състояние да се съпротивлява. Той запушва устата й. Сигурно има още. Основното обаче е, че тя е беззащитна. Напълно в негова власт.

— Значи са се познавали, така ли? — попита Капризи. — Който и да е убиецът, това не е бил първият им сеанс.

— Възможно е. Предполагам, че винаги са разигравали една и съща сцена с това бельо и белезниците, но навярно оргазмът е идвал с някакъв друг вид насилие.

Фийлд погледна лицето на Лена Орлова. По врата и раменете й не се виждаха синини, но той предполагаше, че е позволявала да я бият. Отново си представи Наташа Медведева, силните й ръце с побелели от стискане кокалчета. Тя би ли позволила някой да издевателства така над нея?

— Значи изключваме възможността за скарване, така ли? — попита Капризи. — Ревност? Свада между любовници?

— Възможно е, но да започнем с най-вероятните версии.

Тонът на Марецки беше трогателен. Фийлд подозираше, че руснакът нарочно използва този маниер, за да предразположи слушателите си.

— Все пак не вярваш да е било спор, нали? — настоя американецът.

Марецки кимна на патоанатома.

— Тежки прободни рани. Осемнайсет — каза Краус и вдигна пожълтелите си от никотин пръсти към устата си.

Дръпна чаршафа от трупа на Лена. Кръвта бе почистена и моравите петна около раните личаха ясно. На някои места имаше толкова много дупки, че кожата приличаше на дантела. Други — около половите органи — бяха разширени от много удари и приличаха на малки кратери.

Младият детектив се извърна. Капризи го погледна изненадано.

— Виждате ли? — продължи Краус и Фийлд се принуди отново да погледне трупа. — Убиецът е удрял като обезумял. Направил е корема и слабините на решето. — Пресегна се и пъхна дългия си хилав пръст в космите между краката на Лена. — Ето тук и в гърдите.

— Това не е моментен гняв — намеси се Марецки, — не е породен от несъгласие или ревност. Ако беше, щеше да има само една-две рани. Престъпникът щеше да се опомни, да си даде сметка, че е прекалил, и да спре. Не, това е заслепяваща ярост. Може да е на сексуална основа. Натрупвала се е дълго време. Връзката неизбежно е водела към този край, но бедната Лена не е подозирала. Това е кулминацията на насилието.

— Правил ли го е и преди? — попита Капризи.

— Може би.

— Може би или сигурно?

— Правил го е, почти съм убеден.

— Тук обаче не сме се сблъсквали с подобен случай.

— Ще проверя архивите. Свързахме се и с френската жандармерия. Дори с китайската полиция, макар че не очакваме особено съдействие.