Том Брадби - Господарят на дъжда

През последните години Лу полага големи усилия да се представи като почтен и уважаван член на обществото, като закупува фирми, действащи „на открито“, дарява пари за благотворителни цели и редовно дава интервюта за светската хроника на „Норт Чайна Дейли Нюз“. Приемането му в иначе консервативното висше общество отчасти се дължи на засилващото се чувство за несигурност в Международното селище в резултат от общата анархия, обхванала страната. Както вече съм споменавал, има силни страхове, че комунистите, контролиращи вече Юга, скоро ще завладеят цял Китай. Някои висши функционери смятат, че Лу ще изиграе важна роля за запазването на Селището и Френската концесия („Алабама“ и „Шефийлд“ пристигнаха днес и ще напомнят на китайците за последствията, които може да има всеки враждебен акт от тяхна страна).

Както се споменава в предишните ни доклади, ние също установихме контакти с Лу, без, разбира се, да намаляваме натиска за прекратяване на престъпната му дейност. От срещите става ясно, че той е яростен противник на съветския болшевизъм. На няколко пъти ни дава полезна информация за Михаил Бородин и други комунистически агенти, които се опитват да извършат революция в Селището, поддържат комунистическите войски на юг и работят под прикритие в съветското консулство (вж. справката за дейността на съв. конс. и Коминтерна от 11 декември 1925 г.).

Отдолу Грейнджър бе добавил с молив: „Комунистите настъпват. Обединение на Китай? Договор с дявола?“

В папката бяха събрани много изрезки от вестници с подробности за благотворителните и законните начинания на Лу. В една статия имаше негова снимка, на която даваше чек на възрастна жена на някакво благотворително събиране на шанхайското земеделско дружество. Беше шишко с дълго копринено сако и подаваше с дебелата си ръка чека към фотоапарата. На друга снимка се виждаше как прави дарение за сиропиталището „Сестри на милосърдието“.

Фийлд затвори папката и забарабани с пръсти по корицата й. Досието беше едва от началото на годината и той се почуди какво пише в онова, което е у Грейнджър.

Отвори досието на Наташа Медведева. Изпитваше смесица от тревога и възбуда. На единствения лист бе прикачена лоша паспортна снимка. Информацията беше оскъдна като в досието на Лена Орлова.

Наташа Медведева живее на последния етаж на кооперация „Щастливи времена“ на улица „Фучоу“. Родена е в Казан и е пристигнала в Шанхай през Владивосток на 12 януари 1920 г. Сподвижница на Михаил Бородин.

Отдолу имаше само списък с дати и часове на посещенията й в редакцията на „Нов шанхайски живот“. Сведенията явно идваха от информатор, защото до всяка дата някой (вероятно Прокопиев) бе записал: „няма съществени изказвания“. Бяха споменати и седем случая, когато посещавала съветското консулство, два пъти късно през нощта.

Фийлд взе молива си и потупа с него по листа. Наташа Медведева бе уязвима като Лена Орлова. Руснаците не се ползваха с правото да бъдат съдени по законите на собствената си страна, затова всички, които „разпалваха революция“, биваха изправяни пред смесените съдилища, после ги откарваха в китайския град, където местните главатари се разправяха безмилостно с тях. Това бе сполетяло само преди месец един унгарец. Съдиха го, обявиха го за виновен и го „изпратиха в затвора“, но близките му още не можеха да го открият.

Фийлд взе досието на Лена Орлова и го постави до другото. Двете жени бяха от един град и бяха посещавали едни и същи заседания на „Нов шанхайски живот“.

Той погледна часовника си, вече закъсняваше.

Фийлд излезе на улицата и с облекчение почувства лек ветрец, макар и носещ воня на мъртва риба и застояла вода от пристанището и отровни газове от химическите заводи в Путон, на другия бряг на река Хуанпу. Беше облякъл бащиния си смокинг, но и той бе дебел, и държеше топло като сакото.

Когато стана ясно, че не е с кола, около него се насъбраха собственици на рикши, хилави и дрипави, и започнаха да го увещават да използва услугите им. Той махна с ръка и решително тръгна в обратната посока покрай отворените врати на един претъпкан ресторант и рекламни табели на обменни бюра. Надписите по улицата бяха предимно на китайски, за да привличат многолюдната тълпа. Лекият ветрец развяваше дълги памучни ленти.

Един старец без крака протегна ръка за подаяние и дръпна крачолите си. Фийлд се отклони рязко, за да го заобиколи, и едва не се блъсна в наконтен европеец с бяла шапка, дълга памучна риза, златен часовник, подаващ се от джобчето, и лъскави бели обувки. Зад него вървеше жена с дълга, тясна бяла рокля, коса, събрана на кок, и хубаво кръгло лице. Стори му се, че тя му се усмихна.