Том Брадби - Господарят на дъжда

Маклауд стисна основата на носа си с палец и показалец.

Капризи извади бележника си и попита:

— Имаш ли адресите?

— Моят човек ми изпрати само тези снимки. — Марецки се изправи. — Достатъчно е умен, за да се досети какво ще стане, ако ни даде адресите.

Руснакът излезе, без да каже нищо. Фийлд го изпрати с поглед до асансьора, после прибра снимките в папката.

— Ако французите ни пипнат да разпитваме за момичетата в Концесията, ще вдигнат врява до бога — отбеляза Капризи.

— Не трябва да се набиваме на очи — съгласи се Маклауд и се обърна към Фийлд: — Какво става с жената?

— Работя с нея.

— Инструктира ли я?

— Да.

— Знае ли какво трябва да прави?

— Да.

— Виждала ли е ведомостите?

— Не, но ще ги потърси.

— Наистина ли мислиш, че можем да й се доверим?

Фийлд се подвоуми:

— Дано да е така, защото иначе пак ще я опандизя.

— Надеждна е.

— Само с Лу ли спи?

— Тя не…

— Спомена ли друг?

— Не. Винаги ходи в апартамента му.

— Той никога ли не я посещава на „Фучоу“?

Фийлд си спомни халата, който му беше дала — с твърде къси ръкави. Стисна юмруци и отговори:

— Мисля, че понякога я посещава.

Маклауд го изгледа изпитателно:

— Лу знае ли, че сме я арестували?

— Не. Не мисля.

Началникът се обърна към Капризи:

— Белезниците от същата марка ли са?

Американецът отново взе снимките и ги разгледа внимателно.

— Не мога да определя.

Остави тази на Наталия Симоновна най-отгоре.

— Може би пропускаме нещо очевидно — продължи началникът. — Някой от съседите на Лена?

— Чен разпита всички, но не научи нищо съществено. Маклауд се обърна към Фийлд:

— Следобед ще отидеш във фабриката. Ще вземеш въоръжен ескорт. Казах на Чарлс Люис да е там точно в три. Това е негова фабрика, по дяволите. Дори лично бих дошъл, ако не беше това проклето финансово заседание.

Фийлд отново прибра снимките. Сгъна плика и го пъхна в джоба на сакото си.

След пет минути Капризи и Фийлд седяха сами в стола и пиеха кафе.

— Как е Чен? — попита Фийлд.

— Добре е. Тази сутрин можем да му отидем на свиждане.

— Имахме късмет.

Капризи мълчеше.

— Сигурно Грейнджър се е обадил на Лу — каза Фийлд.

— Вече се досетихме.

Фийлд извади писмото от банката и го сложи на масата. Американецът го прочете и отбеляза:

— Опитват се да те купят.

— Конспираторите внасят пари в сметката ми, за да свикна с идеята, така ли?

— Точно така.

— Значи първо ме изкушават с парите, а после ще се опитат да ме вербуват.

— Не знам, но бих казал, че отчаяно искат да те купят, навярно заради социалните ти връзки. Затова са тези тлъсти суми.

— Какво да направя?

— Нищо.

— Не трябва ли да върна парите?

— На кого? — Капризи се облегна на лакът върху масата. — Фийлд, кажи ми, наистина ли вярваш, че тази жена не се чука с покровителя си?

Младият мъж погледна партньора си и видя загриженост в очите му.

— Моментът не е подходящ, за да се самозабравяш — добави американецът.

— Не е. Ясно ми е.

— В този град има хиляди хубави руски курветини, затова не прави глупости, разбрано?

— Наистина ли мислиш, че е невъзможно някой да се освободи от пипалата му?

— Да.

Продължиха да пушат мълчаливо. Капризи изпускаше кръгчета дим и ги наблюдаваше как се издигат към тавана, Фийлд изведнъж се почувства като пребито псе. Хвърли цигарата си и я смачка.

— Започваме да разпитваме живеещите по улица „Жофр“, за да разберем къде са живели първите две жертви, така ли?

— По всяка вероятност.

— Между тях би трябвало да има връзка, нали?

Капризи кимна:

— Така мисля.

— Поисках емиграционните да проверят в архивите си. Трябва да имат адресите на момичетата. Дори информацията им да е стара, пак е някакво начало. Можем да ги накараме да побързат.

— Мислех си за руската църква. Ако не друго, двете жени би трябвало да са погребани според обичая, нали?

Фийлд изпита облекчение.

— Би трябвало да имат данни за последния адрес — добави американецът.

— Лена Орлова е от Казан, Наташа — също. Знаем, че и Ирина е от същия град. И трите са посещавали сбирки на „Нов шанхайски живот“. Съвпадение ли е? И защо няма досие за Наталия Симоновна? Сергей твърди, че не е познавал добре нито една от тях, но съм сигурен, че лъже. Мисля, че и Наташа лъже.

— Ще ми се добре да подредя този Сергей.

Фийлд се усмихна:

— Аз съм пръв.

— Виждал ли си Грейнджър тази сутрин?

— Още не.