Том Брадби - Господарят на дъжда

— Наташа Медведева. Предупредих те, Фийлд.

— Понякога ми се струва, че е… готова да ни съдейства, но после се отказва. Мисля, че се страхува да не би тя да е следващата жертва.

— Може да не се страхува само за себе си.

— За кого другиго?

— Има ли дете?

— Не.

— Брат? Сестра? Баща? Майка?

— Не.

— Тя така твърди. — Марецки го изгледа през кръглите си очилца. — Щом е рускиня, наказанието ще е смърт за близките й.

— Значи, когато се говори за неравностойно положение…

— Има се предвид уязвими места. Близки. Бих казал, че има дете.

— Това е невъзможно.

— Нищо не е невъзможно.

Фийлд се изправи. Закрачи напред-назад в стаичката. Погледна снимката на Лу Хуан, даващ чек за сиропиталището „Сестри на милосърдието“.

— Значи, ако тя иска да се отърве по някакъв начин от него…

— Влюбен си в нея.

— Не.

— Не се прави на глупак, Фийлд. Не можеш да ме обвиниш, че не съм те предупредил.

— Грешиш.

— Тя ще те манипулира, ако вече не е започнала.

— С каква цел?

— Каквато е неговата цел. Тя е собственост на Лу. Чуй ме, Фийлд. Още не разбираш добре какво става.

— Значи е невъзможно да се измъкне от него, така ли?

— Да.

— Тогава властта му трябва да е абсолютна.

Марецки въздъхна:

— Не е абсолютна. Ти не си във властта му. Нямаш близки — само един вуйчо, когото дори Лу не би закачил. Ако богатството не те блазни… — Прочисти гърлото си. — Той, разбира се, ще се опита да те купи чрез слугите си в полицията. Чрез конспираторите. Може би вече се е опитал.

— Не те разбирам.

— Ще разбереш, когато му дойде времето. Вероятно вече ме разбираш, макар че отказваш да го признаеш пред себе си. — Руснакът вдигна рамене. — Медведева е в безизходица. Възможно е да не те манипулира, възможно е да си мечтае за бягство, за любов, за свобода. В такъв случай опасностите и за двама ви са още по-големи.

Марецки взе една папка от горното чекмедже на бюрото си.

— Тръгвай. — Вдигна папката. — Помогнах ти, въпреки че не трябваше. Време е да слизаме за инструктажа.

Марецки нареди трите снимки от папката на масичката пред бюрото на Маклауд. Капризи постави приятелски ръка на рамото на Фийлд.

Младежът едва издържаше да гледа снимките.

Първата жена бе разпъната като Лена Орлова. Беше закопчана с белезници за рамката на леглото, сгърчена сред разбърканите чаршафи. Бе само по черни жартиери и чорапи, с малки гърди. Имаше силни, мускулести ръце като Наташа. По гърдите и корема й зееха десет-петнайсет прободни рани. Косата й беше дълга като на Наташа, лицето — извърнато, сякаш за да не гледа във фотоапарата.

Наташа. Наташа щеше да изглежда така. На Фийлд започна да му се повдига, но се овладя.

Втората жена имаше къса, права черна коса. Бе чисто гола, без никакво бельо. Не беше разпъната с белезници, а просто лежеше на кревата. Последната снимка бе на Лена Орлова.

— Коя според вас е била първата?

Никой не отговори, никой не желаеше да превърне това в игра.

Марецки посочи жената без белезници:

— Тази. Ирина. Според мен е била проститутка, не танцьорка. — Той замълча и постави пръст на устните си. — Била е убита в дома си, не в публичен дом, следователно е било лична среща. Съседите не чули и не видели нищо. Не са я познавали, никога не я заговаряли, рядко я виждали. Така поне казват — така твърдят френските детективи.

— Пак ли някой от познатите ти? — попита Маклауд.

Марецки не отговори.

— Французите не са ли се опитали да разкрият убиеца? — добави началникът.

— Изглежда, че не.

— Първото момиче също ли е било от контингента на Лу? — поинтересува се Капризи.

— Откъде да знаем, когато французите не държат сметка за това? Апартаментът е мизерен… не мисля, че е била от неговите момичета. По-късно ще го обсъждаме. — Марецки отново погледна снимките. — Втората жертва, тази с дългата коса, е Наталия Симоновна, също проститутка. Била е с белезници както Лена. Тук има повече… постановка. Какво ни се набива на очи?

— Ирина не е носила бельо — отбеляза Капризи. — И не е имала белезници.

— Точно така. — Руснакът отново посочи снимката. — Според мен Ирина е била първата. Тази сцена ми се струва… струва ми се прибързано подредена. Няма планиране, няма обмисляне, това е спонтанен акт на насилие. — Той посочи другите две. — След това той убива Наталия и Лена, но вече знае какво иска. По-самоуверен е, има повече власт, той определя развоя на събитията.

Настъпи мълчание, Фийлд се обърна към Марецки: