Том Брадби - Господарят на дъжда

— Защо тези… Защо тези чорапи и белезници?

— Този тип е извратен. Така се възбужда или веднъж се е възбудил и иска да повтори. Мисля обаче, че е преживял нещо лошо в миналото. Той е незрял емоционално и е изпълнен с омраза. Обвинява другите за импотентността си, която силно го измъчва. Не той е виновен, а жените и… — Марецки махна към снимките. — Виждате, това са зрели жени. Всичките са минали двайсетте.

— Значи той обвинява тези жени, така ли?

— Да.

— Защо?

— Можем само да гадаем.

— Убийствата са му като хоби — отбеляза Капризи. — В това поне можем да сме сигурни.

— Тази теория не ми се вижда уместна за едно полицейско разследване.

— Продължавай, Марецки — махна нетърпеливо Маклауд.

Руснакът въздъхна:

— Трябва да знам точно какви са сексуалните му отклонения, за да определя защо го прави. Мога само да кажа, че импотентността му дълбоко го тревожи и е причина за гнева му. Облеклото на момичетата и белезниците са част от общата картина.

— Мисля, че Лу Хуан може би е импотентен — каза Фийлд.

Всички го погледнаха изненадано.

— Медведева ли ти каза? — попита Маклауд.

— Да. Той я вика в къщата си на улица „Вагнер“ и я кара да чака по няколко часа в хола на първия етаж. После някаква прислужница я завежда в спалнята му. Тя трябва да застане пред леглото и да се съблече. Бавно. — Той се опита да прикрие емоциите си, но се изчерви. — Лу лежи на леглото… до него има лула с опиум.

— Какво става после?

— Тя се съблича и остава така. — Фийлд с неохота споделяше интимните подробности. — Той я поглежда с премрежен поглед и я отпраща. Тя взима дрехите си, отива в една съседна стаичка, облича се и си тръгва през друга врата.

— Това ли е всичко?

— Да.

— Така ли ти каза? — попита Маклауд и се усмихна с неприкрит скептицизъм.

— Защо ще ме лъже?

— Той не я ли кара да се приближи, не я ли докосва? — поинтересува се Марецки.

— Не.

— Тя ли така твърди?

— Да.

— Мислиш ли, че казва истината? — попита Маклауд.

— Не виждам защо ще ме лъже.

— За да те манипулира, Фийлд. Това явно е доста лесно.

Марецки присви очи и се замисли, после попита:

— Карал ли я е да облича нещо по-специално?

— Мисля, че не.

— Мислиш или не?

— Тя каза, че не.

Марецки кръстоса дебелите си крака. Крачолите му достигаха едва до средата на прасците.

— Теорията за импотентността се връзва. Той е импотентен, но не вижда вината в себе си и пристрастеността си към наркотика, а в жените, които някога са го възбуждали. Иска да се обличат по начин, който е намирал за привлекателен, за да бъде наказанието им още по-удовлетворяващо за него. Това е една версия. — Руснакът се огледа. — Може да има обаче още много.

Фийлд се приведе напред:

— Добре, но защо ще кани Наташа… Медведева… на улица „Вагнер“? Всички останали са убити в апартаментите им.

— Убити са в домовете им — съгласи се Марецки, — но не знаем какво е ставало през времето преди смъртта им. Който и да е убиецът, той може би иска да опознае жертвите си. Може да ги е карал да се събличат… като опит да се възбуди. Може би за всяка от тях се е заблуждавал, че с това момиче нещата ще се получат, и затова яростта му е толкова голяма. Може би обича да му се показват голи, за да възбудят гнева му и така убийството да му донесе по-голямо удовлетворение.

Останалите се замислиха над думите му. Фийлд искаше Марецки да прибере снимките.

Капризи се изправи и се облегна на стената под стара значка от Нюйоркското полицейско управление.

— Ирина е била първата жертва — отбеляза. — Голата.

— Да. Първата му е доставила удоволствие. Възбудила го е и вероятно му е било нужно време, докато изпита нужда да го повтори. Сега се е превърнало в навик за него. Той е пристрастен. Интервалите между убийствата вероятно ще се скъсяват; всеки път удовлетворението ще намалява. Това е правилото за намаляване на задоволеността.

— Освен ако няма други, за които не знаем — отбеляза Капризи.

Марецки се обърна към него и потвърди:

— Да.

— Защо рускини? — почуди се Маклауд. — Може да избие колкото си иска китайки и на никого няма да му пука. Защо рускини в Концесията, а сега и в Селището?

— Проверява докъде се простира властта му. Може би това също го възбужда.

— Добре, но ако е Лу… — Фийлд погледна последователно тримата си събеседници — … като се има предвид репутацията му, чудя се защо точно сега. Можеше да го прави от години.

— Даването на заповед за нечие убийство не е същото като да го извършиш лично.