Том Брадби - Господарят на дъжда

— „Време е, време е. На земята ни потъпкана, Промяна, промяна се ражда, И жестока красота!“ — Той вдигна халбата си. — Да пием за мъчениците! — Изгълта бирата и шумно се оригна. — И неохотно , за опрощението на английските псета!

Грейнджър слезе от масата и капитанът на отбора запя поредната бунтовническа песен. Околните започнаха да му пригласят.

— Пий до дъно, Фийлд — изкрещя Грейнджър и олюлявайки се, се дотътри до него.

Прегърна го през раменете и изчака да изпие бирата си. После се отпусна на стола до него и каза:

— Може да си англичанин, но ти прощавам.

— Участвал си в събитията от 1916, нали?

— Да. Слава богу, с Майкъл не бяхме достатъчно важни клечки… кратка присъда в Южен Уелс… — Грейнджър го изгледа със замъглени от алкохола очи. — Но на мен ми стигаше. — Сграбчи Фийлд в мечешка прегръдка. — Щастлив съм, че си сред нас, Дики. Ти трябва да си един от нас. Ти си един от нас, нали?

Грейнджър го изгледа странно.

— Разбира се — измънка младият мъж.

— Браво! Ти си велик играч. Келнер!

Грейнджър се изправи, размаха халбата си по посока на бара, после отиде в другия край на стаята и запя с останалите.

Фийлд остави халбата си и извади цигарите. Вдигна очи и забеляза, че Капризи го наблюдава с усмивка.

Американецът стоеше с чаша в ръка, облегнат на стената в другия край на помещението, встрани от тълпата. Когато песента свърши, той се приближи и си взе от цигарите на Фийлд.

— Браво — каза младият мъж. — Виждам, че не си пиян. Мислех, че е задължително за всички присъстващи.

Капризи не отговори.

— Все пак как го постигаш?

— Католик съм. Позволено ми е.

— Дай да те черпя едно питие.

— Не, благодаря.

Фийлд се изправи:

— Хайде. Не можеш да пиеш вода цяла нощ.

— Казах, не, благодаря.

Капризи беше категоричен и той си седна. В другия край на помещението Грейнджър правеше пирамида от пълни халби върху една маса.

— Не пиеш ли?

— Не.

— Тук няма сух режим, Капризи.

— Не любопитствай, Фийлд.

— Ти си истинска мистерия.

— Мистериите невинаги са интересни.

— За любопитните са интересни. — Младият англичанин се усмихна. — Още не съм сигурен, че те разбирам.

— Тук е достатъчно да разбереш кой е на твоя страна, Дики. — Капризи погледна към Грейнджър. — Според Маклауд имаш честно лице. Той не иска да се присъединиш към конспираторите, аз също не искам. Освен, разбира се, ако не е твърде късно.

Преди Фийлд да отговори, американецът се отдалечи.

По-късно същата вечер Фийлд влезе бавно в централата на Специалния отдел. Опитваше се да установи дали има част от тялото, която не го боли.

Запали лампата на работното си място и седна. Протегна краката си, изпъна гърба си, после се наведе и разсеяно опипа ключа на лампата.

В кутията му за приходяща поща бе оставен бежов плик с доклада за отпечатъците. Фийлд го побутна, без да обръща внимание на купчината периодични издания, струпани по средата на бюрото. Реши да се наплиска със студена вода, преди да го погледне.

На връщане от тоалетната си наля вода.

Нужни му бяха няколко секунди, за да осъзнае, че кутията за приходяща поща е празна.

Забрави болежките си и се втурна към лабораторията за отпечатъци, взимайки по две стъпала наведнъж.

Елис го нямаше. Посрещна го възрастен сикх, който се намръщи, когато чу въпроса му.

— Не, сахиб, не са ги връщали тук.

— Провери оригиналите, ако обичаш.

Сикхът отиде до един ред шкафчета.

— Как беше името?

— Орлова, Лена.

Фийлд забарабани с пръсти. След известно време сикхът се обърна:

— Не, няма изследване на отпечатъци за случай с това име.

— Къде е Елис?

— В отпуска.

— В отпуска ли?

— Да.

— Къде?

— Струва ми се, че в Сан Франциско. Ще се върне след три-четири месеца.

Фийлд изтича на етажа на Криминалния, но там бе тъмно и пусто като в неговия отдел. От улицата проникваха светли лъчи. Кабинетът на Маклауд беше празен.

Фийлд се върна на своя етаж и застана в средата на помещението.

След няколко минути слезе на партера. Изчака Албърт, нощния пазач, да свърши разговора си по телефона. Албърт бе на седемдесет и носеше рани от Бурската война.

— Албърт, кой идва в управлението тази вечер?

Старецът се намръщи.

— Някой от Криминалния или от моя отдел минавал ли е? Имам предвид в последния един час след мача.

— Господин Грейнджър се отби.

— Грейнджър ли?

— Да.

— Кога?

— Преди двайсет минути.