Том Брадби - Господарят на дъжда

Двамата му събеседници още го гледаха с недоумение.

— Престъпният бизнес е като всеки друг.

— Така е — съгласи се Капризи.

— Едрите риби сигурно си водят някакво счетоводство… особено тук, където всички са такива педанти.

— Счетоводител ли искаш да станеш? — попита Капризи.

— В известен смисъл вече съм бил.

— В какъв смисъл?

— Водех счетоводството на баща си.

Капризи изсумтя:

— Да не смяташ да обвиниш Лу, че укрива данъци?

Фийлд се усмихна:

— В бележника на Лена е записано, че плащанията са във ведомост номер две.

— Да.

— Преди малко попаднах на едно интервю с Лу. Хвали се, че си води записки за всичко и винаги знае кой му дължи пари.

— Тоест…

— Явно води отчетност за всички пратки и така нататък. Сигурно си записва кого е подкупвал и с колко. Лена вероятно е видяла тези записки.

— Искаш да кажеш, че ги държи някъде в дома си?

— В интервюто казва, че ги държи у дома. Сигурно не е удобно да ги пази в сейф, защото постоянно се налага да записва нещо, а и кой ще тръгне да му ги краде? Французите не представляват заплаха, а домът му е като крепост. Охранява се по-строго от банка. Единствените, които имат достъп, са жените му.

Капризи и Чен мълчаха.

— Ако се занимава главно с престъпна дейност, тези записки ще предоставят улики .

— Както сам спомена, Фийлд, той живее в Концесията.

— Да, но представете си, че се доберем до тях. Представете си, че има политическа воля за изправянето му на съд. Няма да е много трудно да го изобличим.

— Откъде знаеш, че има политическа воля?

Фийлд реши да не спори повече, но Капризи вече обмисляше идеята.

— Говори с Маклауд — каза американецът. — Остава обаче един основен въпрос. Как ще се доберем до тях?

Мълчаливо допушиха цигарите си.

— Маклауд толкова ли е решителен, колкото изглежда? — попита Фийлд.

— Упорит е като всеки шотландец.

— Знам, но не е речено…

— Иска да прочисти Шанхай, после да се прибере в родината и да стане свещеник.

— Мислиш ли, че ще успее?

— Сигурен съм, че църквата ще го приеме.

— Не, имах предвид…

— Знам какво имаше предвид, Фийлд. — Капризи се усмихна. — Ти как мислиш?

Той се поколеба, преди да отговори:

— Нищо не е невъзможно.

— Напълно си прав. Все пак този град е почти част от империята.

Фийлд се усмихна:

— Майната ти, Капризи.

Прекараха още двайсетина минути в преглеждане на вестници, преди Фийлд да намери онова, което търсеше. Кратък параграф на втора страница в „Журнала“ от първи май. Той сложи пръст на съобщението и се опита да преведе:

— Снощи полицаи откриха трупа на една… антреньоз … шантонерка, в Малката Русия. Според сведенията жертвата е била… прободена с нож у дома си.

Капризи издърпа вестника от ръцете му. Зачете се, като стисна носа си с пръсти, оставяйки размазано черно петно.

— Дори името й не се споменава — отбеляза Фийлд.

— Запиши си датата. Сигналът трябва да е подаден в участъка в Малката Русия. Иди утре там и провери. Не се занимавай с френския криминален отдел, нищо няма да ни кажат. Опитай се да научиш подробности: колко пъти е намушкана, била ли е с белезници. Няма нужда да ти казвам какво да питаш. Най-добре да идеш сам. Измисли някакъв повод да прегледаш архива от този период.

Спряха срещу съветското консулство, прекосиха улицата под лекия дъждец и се приближиха до високата телена ограда. Сградата изглеждаше пуста.

Наблизо имаше две магазинчета — за подправки и железария. Между тях тясно стълбище водеше в редакцията на „Нов шанхайски живот“.

Минаха по коридор с купчини списания покрай едната стена и влязоха в малко помещение с пет-шест бюра. В един ъгъл седяха две машинописки и тракаха на клавишите.

Всички се втренчиха в тях. Двама мъже прекъснаха оживения си спор зад една остъклена дървена преграда, Фийлд веднага позна Бородин. Беше висок, слаб мъж със строго лице и къса черна коса.

— Мога ли да ви помогна? — попита той с лек американски акцент.

Фийлд се приближи и му показа служебната си карта:

— Ричард Фийлд, С1. Колегите ми, детективи Капризи и Чен са от Криминалния отдел.

Бородин бе висок колкото Фийлд, но по-слаб. Приличаше малко на Грейнджър. Носеше елегантен скъп костюм и лъскави обувки, но грубите му черти му придаваха враждебен и подозрителен вид.

— Тук не е извършвано престъпление. Ние сме редакция на законно списание, което се опитва да противостои на пропагандата на вашите вестници срещу съветската власт.