Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд не познаваше поне половината мъже в стаята и предположи, че повечето не са полицаи. Той се запозна с един набит ирландец от Белфаст, който се оказа от управата на хотел „Катей“, навярно приятел на Грейнджър.

Младежът завърза обувките си, влезе в банята и си наля вода от каната в ъгъла. Изми си ръцете и се погледна в огледалото. Беше доволен, че се е подстригал предната седмица. Хубавото лице пред него изглеждаше непроменено, макар че се чувстваше състарен с няколко години.

Чудеше се какво си мисли Наташа, когато посещава заседанията на Бородин. При болшевиките той най-много мразеше фанатиците и твърдата им убеденост в собствената им правота.

Излязоха на игрището и той видя Грейнджър на третия ред, с шапка и тъмнокафяв тънък шлифер. Началникът му кимна да се приближи.

— Каролайн, това е едно от новите ми момчета. — Грейнджър се изправи и вдигна шапката си. — Фийлд, запознай се със съпругата ми.

Жената до него се усмихна. Приличаше на Пенелъпи Доналдсън, но беше по-едра и по-пълна, с по-добродушно лице. Имаше буйна черна коса, беше си сложила крещящо червило и яркочервена рокля. Бе жизнерадостна и — съдейки по златната гривна на ръката й — богата жена. Фийлд се почуди кое беше русото момиче в хотел „Катей“.

— Късмет — пожела му Грейнджър и понижи глас, когато Маклауд се появи в края на трибуните. — И внимавай за янкито.

Фийлд се върна на игрището. Кимна на шотландеца, когато се разминаваха, но другият мъж се направи, че не го вижда. Тревата беше ниска, почвата — твърда.

Белфастецът подхвърли топката на един от съотборниците си и Фийлд се затича към тях. Още никой от противниците им не се беше показал.

— Дейвид — обясни ирландецът на друг съотборник, — това е Фийлд, новото ни крило.

Хвърли му тежката кожена топка, Фийлд я хвана и я ритна високо.

Затичаха се по игрището, като си я подаваха, Фийлд скоро се изпоти. Радваше се, че фланелката на бели и черни ивици е памучна. Срещна погледа на ирландеца и се оправда:

— Много време прекарах на кораба и отдавна не съм тренирал.

— Кога пристигна?

— Преди три месеца.

— В сравнение в нас си в дяволски добра форма. Ще разчитаме на теб да тичаш.

Неколцина от противниците се появиха, между тях беше и Капризи. Приближи се, връзвайки шортите си.

— Готов ли си, Фийлд? — попита тихо.

— Надявам се. — Той се подвоуми и добави шепнешком: — Резултатите от отпечатъците са готови. Получили са се тази сутрин, не знам дали е случайно. Бяха в кутията ми за входяща поща. Според Елис при тези от спалнята няма съвпадения. Още работи с онези от хола, но сега поне имаме с какво да сравняваме, ако хванем заподозрян.

Капризи мълчеше и гледаше рефера, който току-що бе излязъл. Той вдигна свирката си и я наду силно.

— Претърсването започва — обясни Капризи.

— Какво претърсване?

— За скрити ножове. — Изражението му бе едновременно мрачно и подигравателно. — Преди две години един италиански отбор излезе с бръсначи и оттогава проверяват всички.

Капитанът на Фийлд се казваше Екълс, полицай от Хонкю. Имаше репутация на пияница, което се доказваше от носа му. Той подкани хората си „да покажат на тези нещастници кой командва тук“, дъхът му миришеше на алкохол.

Не обсъждаха тактиката. Всички заеха местата си при първата съдийска свирка и топката полетя към Фийлд. Той извика „моя“, хвана я и се изправи пред настъпващия противник. Измъкна се и изтича в средата на терена, но Капризи вече спринтираше към него с отворена уста като хищник след жертвата си.

Фийлд се опита да избегне сблъсъка, но Капризи го повали. Останалите играчи се натрупаха върху тях.

Фийлд се опита да освободи топката, но не успя. Капризи я дърпаше с една ръка и го буташе силно в лицето с другата. Останалите го ритаха в прасеца, коляното, слабините, корема и накрая в главата. Някой го хвана за косата, друг го стисна за врата.

Фийлд очакваше реферът да прекрати схватката, но той не изсвири и някой измъкна топката. Останалите играчи се разпръснаха и го оставиха проснат по очи в праха.

Някой го докосна по рамото и той се изправи. Беше Капризи.

Американецът се усмихна и го потупа по гърба.

След два часа, замаян от изтощение и алкохол и с халба бира в ръка, Фийлд седеше в една кръчма.

Патрик Грейнджър стоеше върху близката маса и рецитираше „Великден 1916“ от Ийтс. Мелодичният му глас бе дълбоко емоционален. Последните слънчеви лъчи, процеждащи се през прозореца, огряваха едната страна на лицето му.