Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд се опита да не мисли за новото постъпление в сметката си.

Продължи да преглежда заглавията: „Война в Хунан“ и „Червените настъпват на север“. Зачете една статия по-надолу — „Гоминдан и комунизъм“. „Кантон, 17 юни. Генерал Чан Кайши заяви, че не симпатизира на «червените». Най-влиятелният от лидерите на Гоминдана открито и енергично обяви, че не поддържа комунистите.“

Вестникът обаче не отразяваше връщането на Бородин.

Фийлд преглеждаше статиите последователно, но имаше толкова много малки съобщения, че му беше необходимо доста време. Пръстите му почти веднага се изцапаха с мастило и оставяха размазани отпечатъци по всяка нова страница.

Попадна на заглавие „Спад при самоубийствата сред руснаците“. „Главният съдебен лекар съобщи за спад при самоубийствата сред руснаците в Селището през първата половина на тази година от 12 на 9. Във Френската концесия се наблюдава подобна тенденция: от 25 на 22.“ Фийлд прочете статията. После продължи с по-старите броеве и скоро забрави за какво прави всичко това. Когато Капризи и Чен дойдоха, гледаше снимка на херцогинята на Йорк с новородената й дъщеричка Елизабет. Двамата полицаи седнаха срещу него.

— Нещо интересно? — попита Капризи.

— Мисля, че ако е имало подобни случаи, са ги писали като самоубийства.

— Ако стилът е същият, другите момичета също би трябвало да са наръгани с нож. Дори френската полиция не би представила такова нещо като самоубийство.

— Защо?

— Какъв смисъл има? Така рискуват да попаднат на недоволен роднина, който ще им докара неприятности. По-добре да оставят разследването в задънена улица. — Капризи се залюля на задните крака на стола си. — Ако има други случаи, би трябвало да са споменати като убийства, но с неясни или недостатъчно подробности. Взе ли китайските вестници?

Фийлд поклати глава и Капризи кимна на Чен.

— Знаеш ли френски? — попита Фийлд.

— Само италиански.

Фийлд стана и взе купчинка вестници. Остави ги на масата и от тях се вдигна прах.

— Заеми се с „Меркюри“.

Зачетоха се мълчаливо.

Фийлд попадна на друга статия за Лу Хуан. Имаше негова снимка непосредствено над друга — на новия ирански шах със сина му. За разлика от тази на иранеца обаче, фотографията на Лу бе тъмна и неясна. Статията отразяваше „поредното дарение на изтъкнатия общественик“, Фийлд се ядоса. Дарението беше за сиропиталището „Сестри на милосърдието“ и го правел, защото обичал децата и искал да осигури на сирачетата онова, което той не бил получил. Журналистката явно се възхищаваше от богатството и влиятелността на Лу. Фийлд смяташе да не се задълбочава в съдържанието, когато попадна на заключителните думи: „Аз съм китаец! — казал Лу. — Винаги си водя подробно счетоводство. Имам записки за всичко. Пазя ги на най-сигурното място — у дома. Винаги знам кой ми е длъжен! И кой вече е платил!“

Фийлд погледна за миг Капризи, но продължи да преглежда вестниците. В съзнанието му се оформяше подозрение, но не достатъчно ясно, за да го изкаже.

Работеха търпеливо и мълчаливо, а времето летеше. Всеки път, когато вдигнеше глава, Фийлд установяваше, че е станало по-късно, отколкото си е мислел. Очакваше на Капризи да му омръзне, но американецът не спираше да чете и да си води записки. Чен седеше до него и преглеждаше китайските вестници.

Накрая на Фийлд му оставаше „Журнал дьо Шанхай“, а на Капризи — „Шанхай Таймс“. Фийлд не се чувстваше уверен във френския си, който бе изучавал като дете, но трябваше да опита. Отвори първия том подвързани вестници.

— Цигара? — попита Капризи и той кимна.

Тримата излязоха да пушат на входа на библиотеката.

— Би трябвало да е отразено, нали? — попита Фийлд. — Не е възможно престъпността толкова да е излязла от контрол, че убийството на жена да мине незабелязано.

Капризи всмукна продължително от цигарата си.

— Ще е отразено само ако е имало убийство.

— Подиграваш ли ми се?

— Не, идеята ти беше добра.

Американецът погледна Чен, който се съгласи, че не губят нищо, ако опитат.

— Ако беше престъпник, щеше ли да си водиш записки за всичко? — попита Фийлд.

Колегите му го изгледаха озадачено.

— Щеше ли да си водиш отчет за подкупите, пратките с наркотици и всичко, в което си замесен?

— Какъв отчет?

— Отчет на плащанията. Например „дадох толкова и толкова на френската полиция, в този и този ден пристигнаха еди-колко си наркотици от Индия или островите, разпределих ги там и там…“