Том Брадби - Господарят на дъжда

— Така е по-добре — отбеляза, когато свали шапката и избърса потта от темето си. — Добро утро, господа.

Капризи седеше на бюрото си. Издърпа един стол и качи краката си на него.

— Фийлд иска да се съсредоточим върху издирването на убиеца на рускинята — обясни на Маклауд.

Началникът го изгледа мрачно:

— Когато стане шеф на отдела си, да прави каквото иска.

— Според Марецки ще има още.

Маклауд влезе в кабинета си, свали шлифера, остави го на закачалката и отново се появи на вратата.

— Още какво?

— Жертви. Убийства.

— Какво го кара да мисли така?

— Смята, че има цяла поредица от случаи. Вероятно във Френската концесия. И че ще последват още убийства.

Маклауд въздъхна. Отпи глътка вода и каза:

— Добре, дайте предимство на случая, но да знаете, че имаме прекалено много работа.

— Може да има връзка с Лу. Може би е изпуснал нервите си.

Шотландецът се замисли:

— Добре, потърсете няколко дни, да видим какво ще излезе. Фийлд, имаш ли минутка?

Фийлд влезе в кабинета на началника. Маклауд затвори вратата и на лицето му веднага се появи усмивка. Младият мъж седна срещу него.

— Как е? Ричард, нали?

— Да.

— Справяш се доста добре за новак.

— Е, не знам…

— Самоуверен си и това ми харесва.

Фийлд не се сещаше какво да каже.

— Според Капризи си надежден.

— Това…

— Той умее да преценява хората — прекъсна го Маклауд, като избягваше да го поглежда в очите. — Навремето се занимавах с обучение на млади полицаи. Беше преди да постъпя в Криминалния.

— Доста по-безинтересно е.

— Да. — Маклауд се загледа зад Фийлд, сякаш виждаше през него. — Знам, че има чудесни преподаватели, но не съм сигурен… — Началникът кихна и издуха носа си. — Не съм сигурен, че подготвят новобранците за съществените неща, ако ме разбираш правилно.

— Мисля, че да — излъга Фийлд.

— Ти си способен младеж. От добро семейство и така нататък.

Фийлд не беше сигурен, че се очаква да отговори нещо.

— Искам да знаеш какво става тук, за да си подготвен.

— Да, сър.

— С Грейнджър невинаги се разбираме, но сме колеги и може би не е добре да говоря така, но мисля, че е важно… Чувствам се задължен да споделя разбиранията си с надежден човек като теб.

Фийлд кимна.

— Грейнджър приема Лу за даденост и смята, че трябва да се отнасяме разумно към него, тоест да го приемаме, дори да правим компромиси. Всеки има право на мнение. Аз обаче смятам Лу Хуан за зло, което трябва да бъде изкоренено. Докато той действа безнаказано, нямаме шанс да се справим с престъпността. — Маклауд го погледна. — Лу има дълги пипала.

— Да.

— Пуснал ги е дори в тази сграда.

— Капризи ми каза.

— Обясни ли ти?

— Да.

— Сигурно не е лесно да разбереш.

— Мисля, че вече разбирам.

— Добре.

Маклауд нервно подръпна златното си кръстче. Явно не се сещаше какво друго да каже. Отново напомни на Фийлд за баща му — макар че му внушаваше уважение.

— Добре — повтори началникът. — Струва ми се, че поне на теория си разпределен към моя отдел. Затова реших да си изясним нещата.

Фийлд нямаше търпение да продължат с разследването, но за съжаление Капризи и Чен имаха и други задачи. Докато ги чакаше, секретарката на Грейнджър се обади в отдела, за да го повика. Той бе забравил, че трябваше да придружи началника си до квартал „Хонкю“.

Грейнджър бе в лошо настроение.

— Добро утро — поздрави, когато Фийлд се качи в новия му жълто-сив шевролет.

Имаше меки кожени седалки и полирана орехова облицовка. Когато се наведе да извади едно камъче, забило се в дупка на подметката му, младият мъж забеляза колко скъпи дрехи носи началникът му.

Когато минаваха по „Бънд“, покрай хонконгско-шанхайската банка, Грейнджър извади малка бутилка уиски от барчето, вградено в преградата зад шофьора. Фийлд отказа.

Минаха по Гардън Бридж, водата под стоманената конструкция гъмжеше от лодки. Мъглата се беше вдигнала, но още бе горещо, облачно и задушно.

При съветското консулство шофьорът изсвири силно на една друга кола, след това навлязоха в тесните улички около пазара на Хонкю. Тук надписите бяха на японски, макар че европеец не би забелязал разликата.

Фийлд никога не беше идвал в участъка на Хонкю — сградата бе претъпкана, но добре организирана. Полицаите бяха предимно японци и китайци и всички прекратиха разговорите си при влизането на Грейнджър.

Инструктажът премина като онзи, на който Фийлд бе присъствал предния ден, и нямаше въпроси. След това пиха саке с японеца, представляващ Специалния отдел в участъка. Грейнджър говори още за Бородин, сипеше обиди по негов адрес и беснееше, че дипломатическият имунитет на руснака му позволява да изпрати децата си в американския колеж и да има любовници в няколко апартамента из целия град.