Том Брадби - Господарят на дъжда

— В „Маджестик“.

— Какво правеше там?

Фийлд се изчерви.

— Опипване на терена, ясно. Люис е най-едрата риба, която можем да хванем, нали, Чен?

Китаецът поклати глава.

— Люис няма никаква връзка с Лу, нали? — попита Фийлд.

— Поне доколкото знаем.

— Възможно ли е Люис да е замесен… с онова, което става във фабриката?

— Всичко е възможно — отвърна Чен, — но ако тези пратки са толкова важни, зад тях най-вероятно стои някой по-нисш служител на „Фрейзърс“.

— Лена е била собственост на Лу — повтори Капризи. — Трябва да е бил той.

Китаецът отново вдигна рамене:

— Той обича момичета. Несъмнено е била негова, но ако не му е била фаворитка, значи я е използвал за друго. Може да е била шпионка, част от информационната му мрежа или пък да я е давал на други.

— Не съм специалист по недвижима собственост, но апартамент в „Щастливи времена“ с балкон към хиподрума сигурно струва доста — отбеляза Фийлд. — Предполагам, че има много по-евтини начини за шпиониране на Бородин.

Колегите му се съгласиха.

— Освен това убиецът със сигурност е знаел, че това момиче е от контингента на Лу. За да го убие, трябва да е бил абсолютно сигурен, че няма да има последствия.

Капризи изцъка с език:

— Чен, Лу наистина ли би оставил някоя от жените си да спи с друг? Искам да кажа, не тълкуваме ли погрешно всичко? Човек като него би ли давал изобщо момичетата си на други мъже?

— Възможно е. Ако беше наложница, в никакъв случай, но случаят не е такъв, затова нещата не са толкова ясни. Той… Той е китаец. Лесно го разбирам, но не мога да го обясня.

— Опитай.

Чен въздъхна:

— Рускините… Вижте, Лу е китаец. Ако има наложница китайка, някой само да я погледне, може да се смята за мъртъв. Няма спор по това. Китайците се закрилят взаимно. С рускините обаче е различно… Нещата са по-сложни. Рускините спадат в отделна категория. Той ги държи, спи с тях, но няма толкова… условности. Не ги държи така изкъсо. Използва ги и за други цели. Може да ги отпуска като подарък на един или друг мъж. Понякога, ако са много красиви, ги използва за представителност. За него парите са нищо. Може да ги посещава в апартаментите им, но по-вероятно да ги кара да ходят при него, когато поиска. При фаворитките е различно. Ако го унижат пред обществото, ако му изневеряват, ако шпионират за врага или не могат да изпълнят онова, което иска от тях, тогава ги екзекутира.

Чен изглеждаше убеден, че е разтълкувал правилно положението на Лена.

— Лу обаче в никакъв случай не би позволил някой да спи безплатно с момичетата му, нали? Този руснак, приятелят на Лена например, какво е неговото положение? Тази връзка е много опасна за тях. Лу може да си затвори очите — какво му пука? Това са руснаци. А може би ще се ядоса. Ако жената е хубава, негова любимка, става опасно. Може веднага да я убие. Ако не е толкова важна за него, може да се направи, че не е видял… няма смисъл да си хаби стоката. Всеки случай е различен. Но, разбира се, може да реши и да я убие. Винаги може да я замени с друга. Рускините са евтини.

— Може би Краус е сгрешил — продължи Капризи. — Съседът отсреща казва, че Лу пристигнал в четири часа… може би я е убил тогава. Смъртта е настъпила в четири часа.

Фийлд си спомни разговора с Наташа от предната вечер и изказа предположението, че тя е била в сградата по време на убийството. Замисли се за прибързаното отричане от нейна страна.

— Миналата година Краус сбърка за онова китайче — съгласи се Капризи, Фийлд се намръщи, но американецът махна в знак, че не му се обяснява сега, — но ако Лу е убиецът, трябва да е действал твърде бързо.

— Не му е било нужно толкова много време — възрази Чен.

— Да я завърже?

— Минута-две.

— Значи е бил ядосан. Научил е за връзката й със Сергей, така ли?

— Сергей е жив. — Чен се усмихна и вдигна вежди. — Освен това Марецки е прав. Толкова много рани… — Той се престори, че нанася удари с нож. — Толкова гняв.

— Той изпитва удоволствие от това.

— Добре, защо тогава го е направил тук? Защо не във Френската концесия? — попита Фийлд.

Капризи и Чен го изгледаха. Настъпи продължително мълчание. След известно време американецът каза:

— Не споменавай за това пред никого, Фийлд. Ако се получат веществени доказателства, съвпадения на отпечатъци или други документи, няма да ги държим тук. Ще ми даваш всичко и ще го пазя в апартамента си. Ясно ли е?

Чен гледаше Фийлд, сякаш беше идиот.

Асансьорът спря на етажа. Маклауд дръпна металната решетка и бавно влезе в стаята. Носеше дълъг сив шлифер, кафява шапка и черно кожено куфарче с потъмнели месингови закопчалки. Отиде в ъгъла и си наля чаша вода.