Том Брадби - Господарят на дъжда

Тя отново се усмихна:

— Имате честно лице… Мислите ли, че и моето е такова?

Той едва се сдържа да не каже: „Не знам.“

— Да — рече накрая.

Усмивката й помръкна:

— Може би пак ще се срещнем.

— Лена приятелка ли ви беше?

Наташа се приближи до него, огледа се, за да се увери, че не ги наблюдават, и прошепна:

— Не мога да ви помогна.

— Устата на Лена беше запушена, затова не е могла да вика.

Едно мускулче на бузата й потрепна. Тя прибра кичур коса зад ухото си.

— Той е пробождал плътта й, докато вие сте спали само на няколко метра от тях.

— Не съм била там.

— Не сме сигурни за часа на убийството, значи…

— Не съм била там.

— Лена е като призрак. Никой не иска да говори за нея. Не мислите ли, че след всичко, което е преживяла, заслужава повече внимание?

Наташа се втренчи в пода, сякаш го виждаше за пръв път.

— Мислите ли, че Лена ще е последната жертва?

Наташа вдигна глава и на лицето й се изписа страх. Фийлд се обърна, видя един мъж да се качва по стълбите и веднага позна Лу Хуан. Беше по-нисък, отколкото изглеждаше на снимките, и ръцете му бяха скрити под дълга копринена мантия. Лицето му беше кръгло, грубо и грозно, косата му — сплетена на плитка. Дори на слабата светлина Фийлд забеляза пъпчивата му кожа, която му бе спечелила прякора. Придружаваха го двама едри руснаци с къси руси коси и черни костюми. Китаецът вървеше самоуверено, привличаше вниманието на клиентите, но сякаш не ги забелязваше.

Наташа се беше обърнала към него, сякаш привлечена от някаква неустоима сила. Бе пребледняла като мъртвец и изглеждаше странно красива и уязвима. Без да продума на Фийлд, се приближи до Лу. Той седна на една маса срещу дансинга, явно запазена за него, а Наташа се настани на стол до него. Не се поглеждаха и не продумваха и едва след няколко минути Фийлд разбра.

Тя седеше с изпънат гръб, като кукла. Ролята й беше само да му прави компания, като скъп трофей.

Хората дискретно се обръщаха към тях. Сега Лу удостои един-двама с кратки кимвания.

Чарлс Люис се приближи към масата им и един келнер побърза да му дръпне стола, за да седне. Лу се обърна към него и лицето му се оживи; главата му бе на нивото на рамото на англичанина. Приличаха на стари познати. Не обръщаха никакво внимание на Наташа, която гледаше втренчено дансинга.

Фийлд не можеше да помръдне, бе загубил способността да разсъждава. Повдигаше му се.

Люис жестикулираше с дясната си ръка, сякаш наблягаше на нещо. Лу го изслуша безстрастно, после кимна.

Вдигна глава и огледа салона. Люис запали цигара и кръстоса крака.

Лу се изправи и обиколи масата. Наташа също стана, приближи се до него и красотата й сякаш бе помрачена. Той я хвана под ръка.

Слязоха на дансинга и се прегърнаха. Главата на Лу достигаше едва до гърдите й и когато затанцуваха, Фийлд почти не го виждаше.

Той потърси погледа на Наташа, но тя сякаш не го забелязваше. Другите двойки им бяха направили място, но се стараеха да не ги гледат; посетителите около масите бяха подновили разговорите си.

Лу и Наташа отново се завъртяха и Фийлд забеляза дебелата му ръка, обхванала талията й.

Младежът се беше втренчил в тях като хипнотизиран. Музиката спря и Лу Хуан се върна на място. Наташа седна до него и отново се загледа разсеяно в една точка.

Фийлд се приближи до двамата телохранители, които се бяха оттеглили при вратата, и се бутна в единия. Мъжагата го изблъска и изпсува на руски.

Фийлд действа светкавично. Руснакът се наведе, но младежът го удари в устата и той падна върху момичето с цигарите.

Другият телохранител понечи да извади оръжието си, но Фийлд измъкна револвера си преди него. Докато търсеше значката си, Люис се приближи.

— Стига, момчета… — Той смъкна револвера на Фийлд и се обърна към руснаците. — Полиция. Запазете спокойствие.

Преди те да реагират, Люис хвана Фийлд за ръката, дръпна го към стълбите и го изведе на улицата. Лу и Наташа сякаш не забелязаха нищо.

Люис спря под един мъждукащ газов фенер и се втренчи във Фийлд. След горещината на „Маджестик“ тук бе приятно прохладно.

— Боже мили! — измърмори Люис.

Фийлд го изгледа безизразно.

— Чакай тук.

Люис влезе в нощния клуб. Фийлд се канеше да си тръгва, когато той отново се появи и нареди:

— Ще влезеш, ще се извиниш, ще наведеш глава и ще изчакаш да заговори. Ако мълчи, си тръгваш.

— Не смятам…

— Ще правиш каквото ти казвам, иначе заминаваш с първия кораб за Англия.