Том Брадби - Господарят на дъжда

Отляво мъже и жени се бутаха пред две големи черни дъски. Върху едната бяха написани цените на ценните книжа при затварянето на борсата на Уолстрийт. На водещо място бяха „Бодуин Локъмотив“ и „Ридинг“. Малки плюсове показваха, че акциите на двете фирми са имали леко покачване през деня. На другата бяха представени цените на шанхайската фондова борса. До всяка от дъските стоеше по един служител, който изтриваше цифрите и записваше нови стойности, диктувани им от друг колега в дъното на помещението.

Фийлд погледна часовника си. За срещата с Капризи и Чен в Централната библиотека беше рано.

Редът му наближаваше. Дребен китаец, чиято глава едва се показваше над гишето, спореше с касиерката. Фийлд заразглежда таблото с валутните курсовете, закачено зад решетката на гишетата.

Когато обслужваха човека пред него, младежът взе бележка и я попълни за теглене на трийсет шанхайски долара. Отново погледна таблото с курсовете и се опита да изчисли заплатата си в британски лири.

Щом му дойде редът, Фийлд се усмихна на чиновничката и й подаде бележката.

— Дайте ми и извлечение от сметката, моля.

Момичето взе формуляра, стана и отиде при шкафовете покрай стената зад решетката. Провери номера и се скри в някаква стаичка.

Върна се с бежова делова книга и прокара пръст по редовете, после взе листче, написа му сумата, която имаше на сметка, и му го подаде. Започна да брои парите за тегленето. Фийлд погледна числото на листчето.

— Сигурна ли сте, че това е моята сметка?

Тя погледна ведомостта.

— Господин Фийлд, нали?

— Да.

Тя кимна.

— Имало ли е постъпления?

Тя провери:

— Днес има две вноски. По двеста долара.

— Две вноски?

— Да.

— И двете са по двеста долара, така ли?

— Да.

— Общо четиристотин?

— Да.

Тя го изгледа, сякаш беше най-глупавият човек, когото виждаше.

— Първата… трябва да е заплатата ми. Какъв е източникът?

— Превод от полицейското управление.

— Добре. А втората вноска…

— В брой.

— Пари в брой?

— Да, внесени на ваше име.

Фийлд едва сдържаше вълнението си. Навън леко ръмеше. Допълнението, за което му беше говорил Грейнджър (по всяка вероятност парите бяха дошли от него), всъщност удвояваше заплатата му. За пръв път в живота си младежът можеше да харчи, без да се замисля. Можеше да си купи нови обувки, да почерпи някого в ресторант… и да пие нещо в „Маджестик“. Можеше да спести, да изпрати пари на майка си. Да й осигури въглища за тази зима.

Помисли си, че това допълнение е твърде щедро и може би със съмнителен произход, но побърза да потисне скрупулите си. Заплатата му беше мизерна и ако Грейнджър ценеше хората си, логично бе да ги подпомага.

След няколко минути вече изкачваше тичешком широкото каменно стълбище на библиотеката на нанкинското шосе. Влезе във фоайето, което бе просторно почти колкото банковия салон, от който идваше. Един библиотекар се беше покачил на висока стълба и сваляше някаква книга от последния рафт. Каталогът беше срещу входа и над него висеше надпис на английски и китайски.

Скромна китайка се приближи и Фийлд извади служебната си карта:

— Специален отдел.

Тя пребледня, сякаш щеше да припадне, и той й се усмихна окуражително:

— Бих искал броевете от последните шест месеца на… Имате ли писалка? — Тя изтича при главното гише и донесе писалка и лист хартия. — … „Норт Чайна Дейли Нюз“, „Шанхай Таймс“, „Ивнинг Поуст енд Екоу“, „Ивнинг Меркюри“ и „Журнал дьо Шанхай“.

Той седна при една от дългите дървени маси и зачака.

След двайсетина минути, придружена от носач с мръсна сива риза, библиотекарката докара вестниците с малка количка. Фийлд й благодари и погледна кожените подвързии с гравирани златисти надписи.

Започна с последните броеве на „Норт Чайна Дейли Нюз“, които още не бяха подвързани и стояха в картонена кутия. Взе броевете от седмицата преди убийството на Орлова.

Повечето от заглавните страници бяха пълни с реклами за всичко, от мухоловки до сапуни за бръснене. „Не се тревожете от пълчищата комари — гласеше една. — Те няма да ви безпокоят, ако използвате «Ексекс». Само по 4$ за флаконче в луксозните дрогерии.“ Само за богатите, помисли си той.

Вниманието му бе привлечено от малко съобщение в лявата колона: „Прохладна и удобна, добре обзаведена къща с три спални се дава под наем за три месеца. Градина, тенис корт, гараж, централно разположение във Френската концесия, близо до Френския клуб.“ Фийлд се облегна назад. Не се споменаваше цена, но колко ли беше наемът за такова жилище? Ако месечното допълнение към заплатата му се увеличи още малко, щеше да си го позволи и пак да му останат пари, за да изпраща на майка си. Щеше да има за кола, шофьор и двама прислужници.