Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд сгъна едно парче плат.

— Облегни се назад.

Тя отпусна глава на възглавницата, затвори очи и той започна да я превързва. Когато коленичи да стегне ивиците плат зад гърба й, тя забеляза кръвта, капеща от раната на рамото му. Погали го по бузата и се вгледа в очите му, но той отмести ръката й и продължи да я превързва.

Когато свърши, тя отново се притисна до него. Прегърна го и косата й погъделичка лицето му.

— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко е наред…

Останаха прегърнати, докато дишането й се успокои.

Чен стоеше на вратата. Наташа го забеляза едва сега.

Стана и отиде в ъгъла, където шлиферът й бе преметнат на един стол. Загърна се, бръкна в джоба и хвърли няколко листа върху леглото.

— Казаха, че ме търсят. Телефонираха. Имах само няколко минути… Взех каквото можах. — Тя замълча и на лицето й отново се изписа страх. — Къде е Алексей?

— В колата. Трябва да вървим.

Фийлд прегледа листовете и видя последния запис: „Саратога“, днешна дата и сумата от 750 000 шанхайски долара.

Отдолу имаше списък от имена с числа срещу всяко от тях. Фийлд прокара пръст по йероглифите и се опита да ги разчете.

Тя се надвеси над рамото му.

— Маклауд?

— Да.

— Пет хиляди долара.

— Да.

— Джефри Доналдсън, двайсет и пет хиляди.

— Да.

— Комисар Биърс, десет хиляди?

Тя кимна.

— Люис не се споменава.

Фийлд подаде листовете на Чен, китаецът ги прегледа и отбеляза:

— Лу няма да миряса, докато не си ги върне. Трябва да тръгваме веднага .

Фийлд не помръдна.

— Хората му ще преобърнат града.

На улицата се чу свирене на гуми, после викове и тропот на крака. Чен изтича до прозореца, Фийлд погледна зад него. Соренсън изскочи от задницата на специалния микробус, носеше пълно защитно облекло, шлем и автомат.

Зад него спря черен буик и Маклауд слезе. По средата на улицата спря трета кола и от нея изскочиха четирима от хората на Лу, също с автомати.

Чен отвори вратата на балкона, излезе и стреля два пъти по Маклауд. Мъжете на улицата побягнаха в търсене на прикритие. Китаецът отново влезе, стреля два пъти надолу по стълбите и презареди револвера.

— На покрива?

Наташа го изгледа неразбиращо.

— Горе на покрива! — изкрещя Чен. — Как?

— През… фоайето.

В един ъгъл имаше вратичка за малък килер. Чен опита катинара, после го разби с един изстрел.

В килера имаше метла, кофа, парцал и бамбукова стълба. Чен взе стълбата и я подаде на Фийлд.

— Бягай.

— Не мога.

— Иначе всички ще загинем. Всички, Фийлд.

Отдолу се чуха крясъци. Чен изтича към стълбището и стреля още два пъти надолу.

— Ако ни хванат, ще ни избият — настоя той. — Ако се измъкнете, Лу няма да знае какво е станало с листовете. Така всички ще имаме шанс.

— Детето, не мога…

— Нямаме време .

По стълбите се чуха гласове.

Фийлд пъхна револвера под колана си, взе стълбата, подпря я на стената под капака за покрива и се заизкачва. Наташа го гледаше напрегнато.

Стълбището утихна, Фийлд се качи на покрива и се обърна.

— Издърпай стълбата — прошепна Чен.

Тя бе лека като перце, Фийлд я хвърли встрани. Хвана капака. Наташа го гледаше втренчено. Сигурно си мислеше, че никога вече няма да го види.

— Бягай — изсъска Чен.

Наташа се обърна. Чен отново започна да стреля и Фийлд чу вик. Постави капака и се изправи. Покривът беше плосък и покрит с дребен чакъл. Дим от три високи комина бавно се носеше към часовниковата кула на хиподрума. В далечината се открояваше куполът на хонконгско-шанхайската банка.

Фийлд се завъртя, прескочи няколко телеграфни жици и отиде при ръба на покрива. Нямаше защитна стеничка или парапет. Той спря на края на покрива, като се стараеше да не поглежда надолу. Съседната постройка бе с няколко педи по-ниска, но разстоянието беше голямо.

Съседният покрив също нямаше парапет. Металните комини в средата му бълваха дим към Фийлд. Разстоянието беше около три метра.

Той погледна надолу към задната уличка, от която бяха влезли с Чен. Падането щеше да е кратко и смъртоносно. Зад контейнера при задния вход бяха приклекнали трима униформени полицаи. Други двама стояха опрени до стената зад тях. Фийлд се отдръпна, преди някой да погледне нагоре. Заради жиците имаше само около два метра за засилване.

Беше достатъчно.

Отдолу се чуха изстрели, после тракане на автомат.

Фийлд се съсредоточи върху отсрещния покрив. Отстъпи колкото можеше по-назад, жиците опряха в петите му. Затвори очи за момент. Зави му се свят.