Том Брадби - Господарят на дъжда

— Жената — с вас ли е?

— Чакаме жена ми. Винаги закъснява!

Фийлд се опита да се усмихне и попита:

— Задръстване ли има?

— Няма задръстване.

— Може ли да запаля цигара?

Руснакът вдигна рамене, Фийлд пъхна револвера под седалката и слезе от колата. Извади цигарите си и предложи на двамата руснаци. Единият си взе и той му я запали.

— Задръстване ли има?

— Няма задръстване. С жена ли бяхте?

Фийлд вдигна ръце:

— Mon fils à l’école. Tard. Toujours en retard. 8 8 — Сина ми — на училище. Късно. Винаги закъснява (фр.). — Б.пр.

Руснакът го изгледа неразбиращо. Френският му явно не беше много по-добър от английския.

Минутите летяха. Подухна и по тротоара се образуваха малки прашни вихри. Фийлд си представи дълбоките дупки във вагината на Лена и гънките ивици бледа кожа върху тях. Спомни си белезите по китките и глезените й от врязването на белезниците, когато се е опитвала да се освободи.

Представи си как Наташа се гърчи. Чуваше писъците й.

Телохранителите отново заговориха на руски. Фийлд погледна уплашеното личице на Алексей през предното стъкло.

Обърна се към вратата на Лу. Присви очи под яркото слънце, загледа се в огънчето на цигарата и дръпна силно. Затвори уста и издиша дима през ноздрите си.

Джефри не можеше да убие Наташа.

Фийлд осъзна колко е бил наивен. Беше поверил съдбата на любимата си в ръцете на човек, когото си мислеше, че познава, а всъщност не знаеше нищо за него.

Представи си топлата усмивка, увереното изражение на Джефри. Спомни си докосването на ръката му, спокойното му, бащинско отношение, обещанието за домашен уют далеч от родината.

За да прогони гнева си, Фийлд се опита да си представи лицето на Наташа, но не успя. Пред очите му преминаваха образи от раните на гърдите й, кръвта, шуртяща по кожата й, но не и лицето й.

Той се обърна.

Руснаците не бяха помръднали.

Фийлд пристъпи към тях и се опита да си придаде спокойно изражение.

Един от телохранителите извади пакет цигари и предложи на колегата си. В този момент от пресечката зад тях се появи мъж с дълъг бежов шлифер. На Фийлд му бяха нужни няколко секунди, за да познае Чен.

Китаецът се направи, че едва сега го забелязва. Мина пред двамата телохранители, сякаш не съществуваха.

— Ричард!

Двамата се ръкуваха.

— Какво правиш тук? — попита Чен; погледът му беше напрегнат.

— Карах сина си на училище. Закъсняваме. Не знам какъв е проблемът на тези господа.

Чен се обърна към руснаците и заговори на родния им език.

— Казаха, че си бил с някаква жена.

Китаецът се намръщи, сякаш нямаше представа за какво става дума.

— Не, не, просто… — Фийлд посочи колата — … карам сина си на училище. Много закъсняваме вече.

— Някаква жена им създала големи неприятности — обясни Чен. — Подозират, че имаш нещо общо с нея.

Фийлд енергично поклати глава.

Единият от руснаците се обърна към Фийлд и заговори на руски. Чен преведе:

— Пита защо водиш детето на училище толкова късно.

— Бяхме на лекар.

Руснаците и Чен отново заговориха, китаецът вече не си даваше труд да превежда. Накрая се обърна към Фийлд:

— Имало голям проблем. — Бързо смени темата. — Как беше Алънби, когато се видяхте снощи?

Отначало Фийлд не разбра, но колегата му стисна устни и той се досети, че трябва да измисли нещо.

— О, добре е. Чудесно.

Чен заговори по-настойчиво на руснаците, заръкомаха към Фийлд и момчето.

— Казах им, че си приятел с някои много влиятелни хора в Селището — обясни на английски, без да се обръща.

Руснаците се колебаеха. Вече не можеха да разговарят, без никой да ги разбира, и стояха мълчаливо, като от време на време поглеждаха небето, сякаш се надяваха решението на проблема им внезапно да дойде оттам.

Накрая онзи, който стоеше по-близо до Чен, се отдръпна и махна с автомата си.

Фийлд се приближи до колата.

— Къде отиваш? — попита го Чен.

— Да закарам детето.

— А после? В службата ли отиваш?

Младият мъж се замисли.

— Да, вероятно.

— Хайде да ме закараш.

Фийлд се качи зад волана, а Чен — заобиколи от другата страна и кимна на руснаците. Седна до Фийлд и потупа момченцето по главата. Махна на телохранителите и се усмихна. Фийлд потегли.

— Тръгнаха към „Фучоу“ — каза Чен.

— Момчето каза, че са я закарали в „Щастливи времена“.

Когато завиха по следващата пряка, натисна газта.

— Не толкова бързо — предупреди китаецът.

Кръвта нахлуваше в главата на Фийлд.