Том Брадби - Господарят на дъжда

— Мама казваше, че е много богат и може да се вози на самолет, когато си поиска. Затова ми даде самолетче. Голямо. Само че брат Джон ми го взе.

В колата беше като в пещ.

— Какво мислите, че са направили с него, сър?

Фийлд се опита да се усмихне.

— Казвам се Ричард.

— Какво мислиш, че са направили с него?

Беше два без десет.

— Искам да видя колата му. Сигурно е много голяма.

— Хайде, хайде, хайде — измърмори Фийлд, втренчен във вратата.

Проклинаше я мислено.

— Само не мога да си представя как кара колата. Той не беше като теб.

Децата се бяха върнали и играеха с обръча пред самата врата на Лу.

— Имаше само един крак.

— За бога, махайте се оттам!

Изведнъж кръвта нахлу в главата на Фийлд.

— Какво? Какво каза?

Алексей не отговори.

— Само един крак ли имал?

— Да.

— Мъжът, който ти е подарил самолетчето?

Алексей кимна.

— Имаше един истински крак и един дървен, така ли?

— Да. Много беше забавно. Обичах да го почуквам.

— Косата му беше прошарена, нали? С бели косми… изглеждаше сива.

— Сива коса, да.

— И се тътреше… с дървения крак?

— Да.

Колата на Лу спря пред къщата и телохранители скочиха от външните стъпала. Преди Фийлд да успее да реагира, Лу слезе и се прибра в къщата. Хората му го последваха. Младият мъж понечи да слезе, но спря.

Вътрешният му глас крещеше да направи нещо.

Той си наложи да изчака. Вратата на къщата се отвори.

Григориев извлече Наташа навън и я вкараха в колата.

Автомобилът потегли.

Фийлд натисна педала за ниската предавка и тръгна след тях. Двама телохранители бяха останали на улицата. Когато ги наближи, единият му препречи пътя и вдигна автомата си.

Фийлд спря. Мъжагата се приближи и почука с оръжието си по прозореца. Фийлд смъкна стъклото и се опита да се усмихне. Потта щипеше очите му.

— Карам сина си на училище. Mon fils à l’école.

Руснакът остана неподвижно, с автомат, насочен към лицето му. Вторият телохранител също излезе пред колата и насочи автомата си към Алексей.

— Трябва…

— Attend, attend — прекъсна го руснакът.

Колата на Лу се скри. Вътрешният глас крещеше на Фийлд да направи нещо.

— Синът ми. L’école est ici, là-bas.

— Attend! — изръмжа руснакът.

— Mon fils, là-bas.

— Attend! 7 7 — Сина ми, на училище. — Чакай, чакай. — Училището е тук, близо. — Чакай! — Синът ми, там. — Чакай! (фр.). — Б.пр.

Фийлд си пое дълбоко въздух.

— Може ли да дам назад и да заобиколя?

Пъхна револвера под коленете си и посочи страничната пряка.

Руснакът поклати глава:

— Чакай.

— Трябва…

— Ньет!

Руснакът го удари с юмрук в лицето, отдръпна се и вдигна автомата. Обърна се към колегата си, без да отмества оръжието. Заговориха на руски.

— Какво казват? — прошепна Фийлд.

Алексей беше пребледнял от страх.

— Какво казват?

Момченцето не отговори. Фийлд стисна ръкохватката на револвера.

Руснаците се засмяха, но онзи пред колата стоеше нащрек с автомат, насочен към главата на Алексей.

— Още една за „Щастливи времена“, така казаха — прошепна детето.

— Какво означава това?

— Не знам, някакъв човек я чакал.

— В „Щастливи времена“ ли са я закарали?

— Тихо — изръмжа руснакът до прозореца и повтори на френски: — Taisez-vous.

Продължиха да си говорят на руски, но Фийлд разбра само името „Григориев“.

— Обсъждат кога ще се върне Григориев — прошепна Алексей с наведена глава.

Пред очите на младия мъж затанцуваха ярки петна. Калейдоскоп от образи: бели чаршафи, червена кръв, блестящи на светлината белезници, спускащо се острие. Опита се да ги прогони от съзнанието си. Наталия. Ирина. Лена. Наташа.

Наташа. Той щеше да я принуди да облече любимото му бельо. Щеше да я разпъне с белезниците на месинговото легло. Щеше да я гледа. Без да бърза. Щеше да й причинява болка. Тя щеше да умира от ужас. Щеше да се чуди къде се губи Фийлд, без да знае, че той не може да й помогне.

Спомни си дълбоките рани по гърдите и корема на Лена.

Представи си сгърченото тяло на Наталия.

Наташа беше безпомощна.

Тя бе обречена от самото си заминаване от Казан и щеше да умре като всички останали, изоставена и самотна.

Джефри. Колко е бил заблуден, когато си мислеше, че разследването напредва, че започва да разбира този град, където зад всяка истина се криеше поредната жестока измама.

Руснакът пред колата погледна назад и без да се замисли, Фийлд понечи да измъкне револвера.

Телохранителят до прозореца пристъпи крачка напред.