Том Брадби - Господарят на дъжда

— Съжалявам.

— Животът продължава, разбира се. Продължава безспир. Но хората забравят, Ричард, бъркат безсмислената саможертва с благородството. Световната война ли? О, да. Тя трябваше да сложи край на всички войни. Делвил? Той е просто едно име на картата.

— Казах, че съжалявам.

— Спести ми съжалението си. Виждал съм как ме гледаш, когато се влача между останалите хубави хора. По същия начин ме гледа Пенелъпи, когато някой току-що я е изчукал.

— Какво са ти сторили тези момичета?

Лицето на Джефри се изкриви.

— Презират ме. Позволяват си да ме съдят. Всички имате наглостта да ме съдите.

— Грешиш, Джефри. Баща ми съсипа живота си, защото се опитваше да докаже, че е достоен за теб, за целия ти род. Майка ми също. Тя не можеше да понесе неодобрението ти. Искаше да се скрие от теб. И двамата се срамуваха. Чувстваха, че не могат да се мерят с теб. За нас ти беше герой. Баща ми се чувстваше още по-виновен, че е съсипал живота ни. Мразеше ме, защото ти се възхищавах.

— Значи и твоите очаквания не съм оправдал, а? — Очите на Джефри засвяткаха гневно. — Не съм оправдал доверието ти. Разочаровал съм те също като майка ти, че не съм същият като преди, че съм се върнал някак си осакатен от седемте кръга на ада. Майната ти, Ричард. Надменността ти ме отвращава. В този град си от броени дни, а си въобразяваш, че можеш да командваш всички ни.

— Никога не съм мислил…

— Изчезвай сега от очите ми. Ти си едно нищожество. Това е моят град, Фийлд. Всички играят по моята свирка.

— Остави ме да взема момичето.

Джефри учудено го изгледа.

— Това е една рускиня .

— Значи няма значение за теб.

— Ще й направя една услуга.

— Тя трябва да се грижи за едно дете. За сина на Наталия.

— Омитай се, Фийлд.

— Още не е късно.

— Не ме обиждай повече.

— Няма…

— Махай се! Няма да ти позволя да ме поучаваш. Не можеш да спасиш тази жена.

— Защо?

— Заради погледа й! — избухна Джефри. — Заради обещанията, които не може да изпълни!

Наташа рязко се сгърчи и го изкара от равновесие, Фийлд се хвърли върху него и стисна ръката, в която държеше ножа. Двамата се изтърколиха на пода.

Джефри успя да се извърти и Фийлд падна по гръб. Почувства остра болка в рамото. Вуйчо му се оказа удивително як. Острието се спускаше безмилостно към гърлото на Фийлд, с другата си ръка Джефри дереше лицето му, опитваше се да докопа очите му.

Фийлд освободи дясната си ръка и го удари с всички сили по брадичката. Когато главата на вуйчо му се изви назад, младежът извъртя ножа и го заби в корема му. В този момент куршумът, изстрелян от Чен, прониза Джефри в гърдите.

Джефри застина, очите му се разшириха от изненада, той си даде сметка, че умира, и по лицето му се изписа ужас.

Фийлд се освободи от тежестта му и скочи на крака. В този момент Джефри се сгърчи в предсмъртна агония. Фийлд коленичи и пред погледа му гневът в очите на вуйчо му бавно се смени с тъга, по-дълбока от всяка друга, която бе виждал. Мъжът, който се беше жертвал при битката край Делвил, стисна ръката му и прошепна:

— Не ме запомняй така.

Стисна го още по-силно, ръката му бе хлъзгава от собствената му кръв. Сякаш онзи Джефри, когото Фийлд винаги беше познавал, се опитваше да се върне от миналото, преди да е станало твърде късно. Отвори уста, понечи да каже нещо, но от гърлото му не излезе нито звук.

Фийлд се наведе по-ниско. Накрая усети дъха на умиращия и чу последните му думи:

— Не ме… запомняй… така.

Лицето на Джефри се изкриви от болка и той отпусна ръката на Фийлд. Дъхът му едва се чуваше в смълчаната стая.

Тишината бе нарушена от тежки стъпки по стълбите. Чен беше коленичил до вратата. В първия момент телохранителите на Лу не ги забелязаха. Чен стреля два пъти в Григориев и той падна върху мъжа зад него.

Китаецът се изправи и стреля по втория, който се опитваше да се освободи. Първият куршум проби дупка в челото му, вторият разкъса гърлото му и нападателят падна в коридора.

Чен се приближи, за да провери дали са мъртви.

Фийлд остана загледан още малко в лицето на вуйчо си, после се изправи.

Ключовете от белезниците на Наташа бяха до свещта върху масата. Той избърса ръцете си от кръвта, взе ги и седна на леглото. Когато я освободи, тя го прегърна силно и притисна глава до гърдите му. Захлипа тихичко и кръвта й бавно напои ризата му.

Фийлд нежно я отдели от себе си и огледа раните на гърдите й. Изправи се и се огледа. Отиде при гардероба, отвори го, прокара ръце по дрехите и издърпа бяла памучна риза и една рокля. Накъса ги на ивици и нежно повдигна брадичката на Наташа. Устата й беше подута, а едното й око започваше да посинява.