Том Брадби - Господарят на дъжда

— Какво говориш?

— Когато демонът в него се усмиряваше, той отново ставаше мил и почтен като преди. Отново се превръщаше в човека, когото ти познаваше, харесваше и от когото се възхищаваше. Навремето беше такъв. Той мразеше онова, в което се е превърнал, не можеше да преживее, че вече не контролира действията си. В теб виждаше какъв е бил и те мразеше за това. Въпреки всичко, което си преживял, ти си запазил достойнството си. Той не можеше да ти прости това.

Фийлд се хвана с две ръце за главата. Пенелъпи се наведе напред.

— Сега имаш нужда от скривалище, Ричард, и аз мога да ти го осигуря. Ако ти трябват пари, ще ти дам колкото искаш.

— Не ти искам парите.

— Те не са мои, Ричард…

— Ще обърнат целия град, за да ме търсят.

— Никога няма да се сетят да те потърсят тук.

Фийлд се загледа в стената на градината. От „Бънд“ се чуваше градският духов оркестър, който се упражняваше за утрешния Ден на империята. Младият мъж се приближи до прозореца на верандата и се загледа към моравата. Един прислужник поливаше цветята.

— Джефри е бил замесен в незаконна организация, занимаваща се с контрабанда на големи количества опиум в Европа. Знаеше ли за това?

— Знаех, че отнякъде получава много пари. Мислеше си, че нямам представа къде крие ключа от сейфа.

Фийлд се върна при нея.

— Опиумът преминава през една от фабриките на Люис, но неговото име не се споменава във ведомостта за плащане, до която успях да се добера.

— Джефри винаги е искал да бъде богат като Чарли.

— Липсата на името на Люис в списъка не е гаранция, че не е замесен.

— Чарли има повече пари, отколкото човек може да изхарчи за един живот. Както и да е, той не отдава голямо значение на това.

— На какво отдава значение?

— Той много прилича на теб, колкото и да не ти се вярва. — Тя вдигна ръка. — О, знам, че няма да го приемеш, и в известен смисъл си прав. Той е разюздан, понякога дори жесток, но държи на достойнството си по свой собствен начин. Поне е принципен.

— Близък ли е с Лу?

— Не, просто се търпят. Налага им се.

— Люис не е длъжен да търпи никого.

— Грешиш. Веднъж ми каза, че гледал на Китай като на огромна река. Понякога можеш да отклониш малко вода към нивата си, но през повечето време трябва да плуваш по течението. Ако не беше Лу, на мястото му щеше да е някой друг. Той и онези като него не могат да бъдат премахнати, а Чарли обича стабилността. Не е толкова черен, колкото изглежда. Така държи позицията си и управлява фирмата.

Фийлд се замисли не за Люис, а за Грейнджър, който бе използвал подобни думи пред хотел „Катей“. Струваше му се, че оттогава са минали векове. Грейнджър разбираше.

Обхвана го чувство на вина, че някак си и той е отговорен за убийството на началника си. Чудеше се дали Лу, Джефри и Маклауд винаги са възнамерявали да се отърват от Грейнджър, или смъртта му бе само странично събитие покрай опита им да се отърват от Фийлд и Капризи.

— Какво ще правиш сега, Ричард?

Той сведе очи и се опита да събере мислите си.

— Ще се обадя на Люис и ще го помоля да ми уреди среща с Лу. На публично място, за да е безопасно. Ще им предложа онова, което и двамата искат: запазване на положението.

— Какво ще поискаш в замяна?

— Нещо, което е без значение и за двамата.

— Момичето?

— Да. Рускинята.

В гласа на Фийлд прозвуча упрек.

— Ще ми простиш ли, Ричард?

Той я погледна. Пенелъпи хапеше устните си, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. Фийлд я разбра.

— Няма за какво да ти прощавам. Ти сама трябва да си простиш.

Пенелъпи сведе очи и отново заплака, но той остана неподвижно.

Тя се изправи и влезе в къщата. Фийлд запали нова цигара, но не я сложи в устата си. Загледа бавно издигащия се дим.

Пенелъпи се върна и остави в скута му кафяв плик.

— Ако искаш да оцелееш, това ще ти помогне.

Фийлд неохотно отвори плика и изсипа съдържанието му върху масичката.

— Не съм ги броила, но мисля, че има около десет хиляди американски долара.

Той я погледна.

— За теб са, Ричард, и за руската ти приятелка. На мен не ми трябват.

— Не мога да ги приема.

— Дай ги тогава на нея.

— Не…

— Не се инати, Ричард. Не е нужно да доказваш нищо. Приеми този малък жест. — Изражението й се смекчи. — Тези пари не ми трябват. Ако не ги искаш, ще ги хвърля.

Фийлд се втренчи в купчината банкноти. Никога не беше виждал толкова пари накуп. Щяха да стигнат до края на живота му.

— Ще взема хиляда — рече накрая, — ако обещаеш да дариш останалите на едно сиропиталище. Ще ти напиша адреса.