Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

Роглер понечи да се дръпне от прозореца на хотелската си стая, когато погледът му бе прикован от група хора, облечени в пъстроцветни дрехи, които напразно се опитваха да пресекат улицата. В такива часове, когато автомобилите се движеха без прекъсване, подобно начинание можеше да се окаже доста опасно или ако не, то поне доста продължително. Но това не бе негов проблем, в крайна сметка не беше регулировчик. Видът на тези приключенци го наведе на други мисли, които никак не му харесваха. През последните дни градът гъмжеше от екзотични чужденци и далеч не всички бяха толкова безобидни като тримата шарени индийци или пакистанци долу пред хотела. По-лоши бяха онези, които не се забелязваха — акулите и вълците, преоблечени като златни рибки. И тяхната поява, както и тази на лавината от метал и стъкло бе резултат от техните действия — неговите и на Франке. Престъпниците привличаха престъпници — това беше непоклатим закон, откакто съществуваше такова нещо като криминалистика. Това, което ставаше в града, не бе нищо друго. Опита се да го обясни на Франке, но германецът или наистина не го разбра, или не искаше да го разбере. Ако още една седмица хората му вдигаха само пушилка, накрая можеше да се окаже, че наистина му трябват. Вече бяха заловили един терорист, търсен от Интерпол, който се бе вдигнал от Близкия изток и бе дошъл да провери дали освен тунела наоколо няма и нещо друго, което си струва да бъде вдигнато във въздуха. Имаше и още двама подозрителни, които предадоха на съответните служби. Франке го бе поздравил с успеха, но Роглер започваше да сънува кошмари, когато си помислеше колко още такива птици се разхождаха преспокойно, без да могат да ги пипнат. Махна се от прозореца и отиде до малката масичка, отрупана с документи, бележки и дела, на която бе работил през последните три часа. Бе отишъл до прозореца, надявайки се да се разсее малко, но не успя. Масичката вече не бе достатъчна за всички листа върху нея и те се стелеха по пода, върху шкафа и двата стола и дори започваха да се разпростират върху част от двойното легло. Всеки път, когато излезеше от стаята и след това се върнеше, купчината му изглеждаме по-голяма. Това е проблемът на престорената работа, мислеше си. Не мина много време и тя се превърна в истинска. Тази повратна точка бе стигнал преди няколко дни и вече я бе минал. Ако сега Франке влезеше и кажеше: „Край на целия фарс!“, щяха да му трябват седмици време, докато се справи с всичко тук. Бяха предизвикали лавина и сега бе почти невъзможно да я спрат. С всеки изминал час се питаше защо всъщност го бяха направили. Обяснението на Франке, че всичко това бе необходимо, за да могат той и хората му да разберат какво точно става в тунела Гридоне, в началото му се стори напълно смислено. Но то вече не оправдаваше големите усилия, които полагаха. Само в последните три дни от другата страна на планината бяха пристигнали пет поделения по сто души полицаи, освен това цяла влакова композиция с материали и уреди. Какво правеше този Франке?

За пореден път този ден Роглер посегна и взе една папка, която беше най-отгоре на купчината листа. Толкова често вече я бе прелиствал, че знаеше съдържанието и наизуст. И въпреки това всеки път имаше усещането, че нещо е пропуснал.

Съдържанието на невзрачната сива папка едва ли щеше да зарадва особено доктор Герхард Франке, защото не представляваше нищо друго освен пълното му досие — като се започне от раждането му преди почти шейсет години и се стигне до ролята му при изграждането на тунела. Роглер беше объркан. Нещо в биографията на този мъж не беше както трябва, но не можеше да каже какво точно.

Взе да прелиства папката и да си припомня отделните моменти от живота и кариерата на Франке. Всичко изглеждаше съвсем нормално: училище, следване и промоция, която — очевидно със солидната подкрепа на влиятелния и амбициозен баща — му бе осигурила старт в блестяща научна кариера. По-голямата част от живота си бе прекарал като доцент и професор в различни известни университети в Германия, докато накрая стига до идеята да направи капитал от таланта си, като премине в частната икономика. И защо не? Изследвания и научна слава — да, но и парите имаха своята приятна страна. А ако сумите в справките бяха верни, то тогава като ръководител на проекта за тунела той бе спечелил приблизително толкова, колкото за двадесетте години работа като преподавател. Дотук добре.

Но преди две години и половина, непосредствено след завършването на тунела, той захвърля всичко и се връща в същия университет, който е напуснал няколко години преди това, и то след огромен и шумен скандал. Роглер не беше учен и не се и опитваше да разбере какво върши човек като Франке. Но не това беше важно. Това, което го смущаваше, бе поведението на Франке — то не подхождаше на човек като него.