Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

— Ако преди това бяхте измерил разстоянието, щяхте да установите, че най-краткият път между мен и вас сега е станал по-дълъг. Разбрахте ли ме?

Роглер замислено се вгледа във вдлъбнатината върху седалката. По-точно, кожата не бе изкривена, а разтеглена. Разбра обяснението на Франке.

— Ето това прави материята с пространството. Не са нужни черни дупки. Ако беше възможно да се премине с космически кораб през Слънцето, щеше да се установи, че отвътре то е по-голямо, отколкото отвън.

— А черната дупка…

— …прави същото, но много по-силно — довърши изречението Франке. — Има теории, които твърдят, че в непосредствена близост до черна дупка дори времето спира. Но това са само теории, както казах. Никой не знае с абсолютна сигурност дали наистина черните дупки съществуват. Но ако ги има, то тогава в близост до тях може всичко да се случи, в истинския смисъл на думата.

С Роглер в този момент наистина се случи нещо — той изведнъж осъзна защо Франке му изнесе тази лекция. И ужасът, който изпита при това осъзнаване, бе толкова голям, че не можеше да оцени истинския смисъл на осъзнатото.

— Момент, момент — заекна той. — Нали не вярвате наистина, че… не искате да ми кажете, че в тази планина…

— Да, възможно е във вътрешността на Гридоне да се намира черна дупка — каза тихо Франке. — Дори допреди няколко дни бях твърдо убеден в това.

— Но това е абсолютно невъзможно! — възпротиви се Роглер. — Нали сам казахте, че черната дупка се получава от изгаснало слънце и…

— Може би — прекъсна го Франке. — Забравяте какво ви казах в началото — това е теория. Никой досега не е виждал черна дупка. Възможно е въобще да не съществуват. Но също така е възможно да са навсякъде във Вселената, около нас. Да има гиганти, погълнали цели галактики, и джуджета с големината на атом и нищожна маса. Възможно е такава миниатюрна черна дупка преди милиони години да е паднала на Земята.

— Момент — каза Роглер. Въобще не възнамеряваше да подлага на съмнение думите на Франке, но логическата грешка веднага му направи впечатление. — Предмет с такава плътност би трябвало да пробие земната повърхност и…

— …да пропадне до ядрото на Земята — прекъсна го Франке. Изглеждаше радостен, че Роглер сам стигна до това заключение. — Ако масата му е достатъчно голяма. Но ако не е, а да речем тежи само няколко грама и диаметърът му е едва стотна част от този на атом, тогава може да влезе в химична връзка с материята, върху която се удря. Знам, че звучи фантастично, но е възможно.

— Дори и да беше възможно, щеше да погълне Земята!

— А кой ви казва, че вече не го прави? Говорим за неща, които се случват в космически измерения на времето. Да приемем, че наистина е така — преди няколко милиона или, ако щете, преди хиляди години блуждаеща черна дупка пресича орбитата на Земята и попада в нейното гравитационно поле. Прав сте, че ще започне да всмуква материята към себе си. Но този процес продължава много дълго, безкрайно дълго. Вероятно милиони години.

— И вие смятате, че това е причината за всички тези… неща? — попита Роглер със заекване. Усещаше, че Франке не го лъже, но едно беше да гледа по телевизията в „Картини от науката“ за черни дупки и свиващи се галактики, а съвсем друго — наистина да се сблъска с това.

— Не съм сигурен — каза Франке след кратко мълчание. — Допреди съвсем кратко време бях, дори бях убеден. Толкова твърдо убеден, че последните три години от живота си се занимавах само с изследването точно на тези неща. Но сега… Той поклати замислено глава. — Изведнъж нещата започнаха да не се връзват…

— Нали сам казахте, че в близост до такава черна дупка може да се случи буквално всичко.

Франке не каза нищо и Роглер използва възможността да зададе въпроса, който подсъзнателно бе таил през цялото време.

— Ако наистина вярвате, че е така, доктор Франке, защо тогава е всичко това? Да не искате да ми кажете, че сътворихте целия този хаос, за да изпитате една научна теория?

Франке гледаше вторачено някъде край него в пространството.

— Много ми се иска да е така. За Бога, Роглер, ще ми се да съм се заблудил и в тази планина да няма нищо друго освен камъни. Но се страхувам, че не е така. — Той се засмя. — Май не разбрахте какво ви разказах, а?

— Напротив — отвърна объркан Роглер. — Но…

— Не сте ме разбрал — каза разочаровано Франке. — Дори не сте ме слушал както трябва. А още по-малко сте си отварял очите и сте гледал какво става наоколо. Значи мислите, че действам безотговорно? Схващате ли изобщо за какво приказвам?