Волфганг Холбайн - Вратата на друидите

Стигнаха до колата, с която бяха пристигнали, и се качиха. Усетиха наситена миризма на кожа и прясно намазано с восък дърво. Тук вътре въздухът бе по-приятен, бе прохладно и не толкова задушно, колкото отвън. Заради матираните стъкла Роглер имаше чувството, че вече се е мръкнало, Франке явно бе дал нарежданията си още преди това, защото шофьорът потегли още преди да са затворили вратите.

— Но с това нещата не свършват — Франке посочи към облицования с кожа таван на автомобила. — Не само масата, но и гравитацията на такава неутронна звезда е чудовищна. Толкова огромна, че изкривява светлината. Черните звезди не са наистина черни, както вече ви казах. Изглеждат ни черни, защото притеглянето им е толкова силно, че задържа светлината.

— И какво става с тази светлина? — попита Роглер. Франке се усмихна.

— Добър въпрос. Никой досега не е изследвал достатъчно добре неутронните звезди, за да може да отговори на този въпрос. Само за да сме наясно — движим се в сферата на чистите предположения. Никой човек не е виждал неутронна звезда или черна дупка. Открили сме няколко обекта във Вселената, които са добри кандидати да бъдат такива, но никой не е доказал окончателно съществуването им.

— Черната дупка възниква от неутронната звезда — предположа Роглер.

— Да, накрая — потвърди Франке. — Гравитацията върху такава неутронна звезда накрая става толкова силна, че материята се свива. Протони и неутрони се сбиват. Междинните пространства между атомите вече не съществуват. Звездата е просто маса с плътност и притегляне, които не можем да си представим. Всичко, което би попаднало в близост до такава черна дупка, незабавно би било погълнато — космичен прах, метеорити, но и планети, цели слънчеви системи, може би и цели галактики. И това нещо продължава да се свива, докато се превърне просто в точка във Вселената.

Против волята си Роглер изпита любопитство. Всичко това го бе чувал или чел под една или друга форма, но нито веднъж от устата на човек, който явно разбираше онова, което обяснява. А по всичко личеше, че знае и много повече от това, което казва.

— Но това не е ли просто невъзможно? Искам да кажа, цялата тази материя и енергия не могат просто така да изчезнат.

Франке вдигна рамене.

— Отговорете на този въпрос и следващата Нобелова награда ви е в кърпа вързана — усмихна се той. — Прав сте. Основен закон във Вселената е, че енергия не се губи, само може да се промени. Никой не знае всъщност какво е черната дупка. Може би форма на енергия, която още не познаваме и не можем да различим. А може би връзка в някакво друго измерение. А може би нещо, което никога няма да може да бъде обяснено от нашия човешки разум.

Той направи пауза и Роглер се възползва от мълчанието, за да погледне през прозореца. Чак сега забеляза, че не се движат в посока извън града, а надолу към езерото. Или поне теоретически беше така. Движението беше толкова задръстено, че по-често стояха, отколкото се движеха. Пеша сигурно щяха да стигнат по-бързо.

— Значи черната дупка не е нищо друго освен точка в Космоса — рече най-накрая той. — И какво и е толкова интересното?

Франке отново се засмя, а Роглер напразно търсеше да открие в смеха му следа от подигравка или пренебрежение. Но явно начинът, по който задаваше въпросите, просто разсмиваше Франке.

— Интересното е не какво е, а какво прави черната дупка.

— Как може едно изгаснало слънце да прави нещо? — попита Роглер.

— То изкривява пространството — отвърна Франке. — Всяко голямо струпване на материя го прави.

— А-ха.

Този път Франке се изсмя на глас, но смехът му беше съвсем добронамерен. Дръпна се от Роглер и сложи длан върху гладката кожа на седалката помежду им.

— Представете си, че това тук е нормалното пространство. Да речем, че аз съм Земята, а вие сте Луната. Ако излетите от Земята към Луната с космически кораб, ще изминете за определено време определено разстояние — той прокара показалец по най-прекия път между себе си и Роглер. — Това е, така да се каже, въздушната линия. Разбира се, в триизмерно пространство е малко по-сложно, но разбирате какво искам да ви кажа. Роглер кимна с глава. Не само разбираше, но и това, което чуваше, му ставаше все по-интересно. Просто много му се искаше Франке да престане да се държи с него като с идиот. — Е, това, което прави тази сбита материя, е да изкривява пространството. Извива го.

— Изкривява ли?

Франке сви юмрук и го натисна в седалката, така че се образува вдлъбнатина.