Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Понякога тя се инати, разбирате ли? Може би ще е по-добре, ако поговори няколко минути с вас насаме. Ще се върна след малко.

Леони нямаше ясна представа как да използва тези няколко минути, но поне по този начин печелеше известно време. Още хранеше надеждата, че ще намери начин да отблъсне Ашли и той да оттегли предложението си, затова го погледна право в очите.

— Господине, нямам намерение да ви обсъждам — започна тя, — но въобще не желая да се омъжвам за вас. Бихте ли казал на дядо ми, че не очаквате да се погодим. Умолявам ви. Това е изключително важно за мен…

Ашли замислено я наблюдаваше. Очевидно Леони не беше послушното създание, което дядо й бе описал. Съвсем ясно беше също така, че Клод я принуждава да му се подчини с някаква заплаха. Как можеше да извлече полза от тази ситуация? Любопитен да узнае повече, той неочаквано попита.

— Обичате ли друг мъж? Някой, когото дядо ви не одобрява?

По лицето на Леони плъзна усмивка.

— Не, господине. Просто не желая да се омъжвам. Разбирате ли?

Не, Ашли не разбираше. Но му олекна. Във всеки случай, ако тя казваше истината, нямаше опасност на сцената да се появи разгневеният съперник. На практика тя се отвращаваше единствено от мисълта за брак. Защо при тези условия да не сложи ръка на златото? И Ашли започна да излага собствената си гледна точка със спокоен глас.

— Няма да изисквам от вас нищо, скъпа. Животът ви няма да се промени. Ще носите моето име, а аз ще получа вашата зестра. Това ще бъде единствената промяна. Можете да останете в Луизиана, а аз ще прекарвам времето си в Начес. На практика това е сделка.

— Защо тогава вие искате да се ожените? — попита тя.

Ашли усети, че малко истина може да бъде полезна. Той пое риска и неохотно призна.

— Е добре, виждате ли, и аз не държа чак толкова да се женя.

— И в такъв случай защо правите това предложение? Вие също ли сте принуден да сключите брак? — прояви интерес тя, а в погледа й се мярна симпатия.

Ашли веднага се хвана за предоставената му възможност. Той заложи на чувството за съпричастност, което се изписа върху лицето й, и придоби смутен и едновременно умолителен вид.

— Отгатнахте, скъпа — прошепна той. — Баща ми прекрати издръжката ми. И докато не се върна в Начес със съпруга, ми отказва всякаква подкрепа.

— Но как нашият брак ще го удовлетвори, щом няма да живеем заедно?

Ашли осъзна, че е допуснал непростима грешка и се втурна да я поправи.

— В действителност не е наложително да ви представям на семейството си — обясни той. — Достатъчно е да съобщя за сватбата ни на баща си. Той никога не е поставял условието, че трябва да живея със съпругата си — добави той и намигна съучастнически. — Просто постави условието да си взема подходяща съпруга.

— И вие мислите, че аз съм подходяща? — сухо попита Леони.

— Защо не? Имате значителна зестра и… и сте красива — отвърна Ашли с лаком блясък в очите. — Трябва да ви призная, че откачало бях привлечен само от зестрата, но сега, когато имах възможност да оценя прелестите ви, вярвам…

— Пфу! — сряза го Леони. — Когато сте искрен, ми харесвате повече. Без празни приказки, ако обичате.

Ашли овладя с мъка желанието си да я шамароса. Малка уличница! За каква се мислеше! Но от страх да не изпусне плячката, той измърмори.

— Тогава какво предлагате вие?

Леони се поколеба. Една мисъл вече се избистряше в главата й. Тя трябваше да направи компромис, ако наистина господин Слейд мислеше това, което говореше. В крайна сметка Леони нямаше какво да загуби, а ако разиграе правилно картите си, можеше и да спечели…

— Господине, нито аз, нито вие искаме да се женим… Но по различни причини и двамата имаме интерес от сключването на този брак. Така ли е?

Ашли се зачуди какво е замислила Леони. Той кимна утвърдително и зачака.

— Предлагам ви сделка. Ще се оженим, както иска дядо ми… но това… ще бъде формален брак Трябва да ми обещаете, че няма да имате абсолютно никакви претенции към мен и че ще живеем разделени.

Ашли вдигна рамене. Защо не? След като получеше зестрата, той веднага щеше да си замине.

— Но разбира се, скъпа. Веднага след сватбата ще замина за Начес, за да уведомя баща си. Ще кажем на дядо ви, че тръгвам преди вас, за да се погрижа всичко да е готово при пристигането на съпругата ми и че ще се върна да ви взема възможно най-скоро. Какво ще кажете?

— Планът изглежда добър — съгласи се тя, — но има още нещо, което искам да уточним. Малко е неудобно…