Шърли Бъзби - Сърце за продан

Ашли би могъл да остане завинаги в Батон Руж. Бе спечелил благоволението на една богата вдовица, която се оказа готова да го издържа. Но си навлече яростта на семейството й. Връзката предизвика скандал и близките на дамата решиха да я прекратят. Решен да защити удобното си съществуване, Ашли предизвика на дуел един от племенниците на вдовицата и го уби. Естествено това накара всички родственици на нещастната жертва да пожелаят главата на Ашли и той побърза да изчезне — естествено не, без да вземе със себе си значителна част от бижутата на завоеванието си.

Продаде накитите и получените пари му осигуриха малка отсрочка. Но златото изтичаше направо като пясък между пръстите на Ашли. И когато пристигна в Ню Орлиънс, авоарите му бяха сведени до нулата. Още повече, че неговите появявания и изчезвания от града нямаше да останат дълго време незабелязани от жадуващите отмъщение роднини.

Ашли винаги дебнеше някаква изгодна сделка и затова се въздържа да разкрие пред Клод самоличността си. Поне докато не разбереше дали може да извлече облага от заблуждението на стареца.

Двамата мъже седнаха на една маса и си поръчаха кафе, обилно разредено с ром и коняк. Клод трескаво търсеше тактичен повод, за да повдигне въпроса, който тежеше на сърцето му. Започна разговора с вестта за внезапната смърт на губернатора. Ашли го изслуша нащрек, но благодарение на няколко умело зададени въпроса той научи, че господин Сент-Андре е виждал братовчед му само два пъти и се поотпусна. Фактът, че Морган е в същия град, изобщо не го радваше. Но неговата склонност към интриги го тласкаше да се включи в играта. И Ашли ловко се вмъкна в кожата на братовчед си.

Светският разговор продължи известно време, след което Клод отпи глътка кафе, за да си вдъхне смелост, и започна.

— Господин Слейд, не ви заговорих на улицата само от учтивост… Бих искал да ви направя едно предложение…

Ашли веднага наостри уши. Ако от сделката можеше да се измъкнат някакви пари, тя безусловно бе от огромно значение.

— Да? — реши спокойно да изчака. — За какво се отнася?

Клод се поколеба. Въпреки че Ашли изключително приличаше на Морган, той все пак не бе Морган, и Клод несъзнателно изпитваше неясни резерви към младия човек. Сега съзнанието му не бе замъглено от алкохолни изпарения и той го наблюдаваше с бистър ум, като започваше да се пита дали първите му впечатления са били правилни. Откриваше в него нещо, което не бе забелязал първия път… Погледът на този мъж бе твърд, пресметлив. Но Клод отхвърли тези налудничави мисли и заяви направо.

— Имам внучка, която искам да омъжа и бих се чувствал щастлив, ако се съгласите.

Ашли за малко не изруга от яд. Каква полза щеше да има от един брак? През последните години бе имал предостатъчно възможности да се ожени, и то за богати наследнички. Защо точно сега трябва да го прави?

Клод веднага предостави отговора на този въпрос. Впери очи в чашата с кафе и каза.

— Зестрата й е голяма и тя ще наследи хектари плодородна земя покрай реката след смъртта ми, която според моя лекар ще настъпи много скоро. Знам, че вие самият сте богат, но също така съм наясно — повечето мъже предпочитат съпругата им да донесе и нещо друго, освен себе си. Пет хиляди златни дублона достатъчни ли са?

Ашли си пое дълбоко дъх. Ликуваше вътрешно. „Пет хиляди златни дублона! О, небеса! Това се казва богатство! Но как да ги пипна, без да си слагам въжето около врата? Или по-скоро как може да ги вземе Морган?“

Умът му трескаво преценяваше ситуацията. За да спечели време, Ашли извади пура, запали я и дръпна няколко пъти с разсеян вид. Не желаеше да оставя впечатлението, че е прекалено заинтересуван от предложението, но и в никакъв случай не биваше да остави това неочаквано богатство да му се изплъзне.

— Трябва да помисля — каза той най-накрая. — Естествено всичко зависи от вашата внучка. Бих искал да имам представа за жената, която евентуално ще взема за съпруга.

Въпреки че разговорът се оказа изключително противен за Клод, при тези думи той въздъхна с облекчение и се впусна в подробно описание на Леони. Разбира се премълча действителното финансово състояние на семейство Сент-Андре, а се разпростря върху неизброимите качества на внучка си — нейната младост, красота и послушание. Последното твърдение бе безсрамна лъжа.

Ашли изпита любопитство против волята си. Но бе достатъчно разумен, за да си зададе въпроса — защо дядото бе метнал око на Морган? Ако наистина момичето притежаваше такава красота и богатство, претендентите за ръката й трябваше да се бият, за да я получат.