Шърли Бъзби - Сърце за продан

След като събра необходимите сведения за Сент-Андре, Ашли провери датите за отплаване на корабите, заминаващи за Англия. Научи, че „Аления ангел“ вдига котва следващия петък — точно след една седмица. Той възнамеряваше да бъде на борда му — със сандък, пълен със злато.

Ашли стриктно се придържаше към взетото решение. С други думи, показа се в най-благоприятната светлина. Подлъган от чара му, Клод забрави за всичките си опасения. Двамата водеха разговора в единствената стая на къщата, която можеше да мине за елегантна. Мътната светлина на свещите скриваше недостатъците й.

След обичайните встъпления Ашли обяви, че ако господин Сент-Андре е съгласен, за него ще бъде чест да предложи ръката си на внучката му в деня, който той посочи. Клод извади първокачествен коняк, който пазеше за специални случаи, за да отпразнуват важното събитие. Това се понрави и на двамата.

Но не и на Леони, която няколко минути по-късно влезе при тях. В очите й се таеше уплаха, но тя твърдо бе решена да не попадне в този капан.

Ашли остана с отворена уста, когато видя едно пленително създание в рокля с цвят на кайсия и с корона от огненочервени на светлината на свещите коси. Колко жалко, че нямаше да разполага с достатъчно време, за да я прелъсти! За момент си представи възможността да заведе бъдещата си съпруга в Англия, но почти веднага отхвърли тази идея. Осъзнаваше рисковете, които криеше подобно намерение. Досега бе проявил достатъчно непредпазливост и бе излишно да прави още глупости.

Леони го намрази от пръв поглед. Вече бе настроена против Ашли по простата причина, че я принуждават да се омъжи за него. За разлика от Клод тя веднага забеляза пороците, които бяха изписани на лицето му. Сините очи, които я преценяваха, не я привличаха. Плътните му устни не предизвикваха у нея желание да опита вкуса им. А след вчерашната нощ Леони никога нямаше да изпита необходимостта мъжки устни да покорят нейните. Бе напълно сигурна в това. Да, той бе красавец, но в Ашли нямаше нищо, заради което да пожелае да се омъжи за него.

Клод сияеше. Леони се владееше достатъчно добре, затова позволи на господин Слейд да вземе ръката и в своята и да я докосне с устни. Тогава Ашли погледна към Клод и попита с пресилена любезност.

— Може ли да задържа тази прелестна ръка, господине?

Въпреки сериозността на положението. Леони бързо притвори очи и прехапа устни, за да не избухне в смях.

Клод се усмихна на младия мъж и сърдечно отговори:

— Нищо не би ми доставило по-голяма радост, господин Слейд.

Ашли отново погледна Леони. Сините му очи я изучаваха със самочувствието на собственик, току-що придобил нова вещ.

— А вие, скъпа, ще ме приемете ли за съпруг? „Излишен въпрос — помисли си той. — Момичето ще постъпи така, както пожелае дядо й.“ Той вече усещаше тежестта на златото в ръката си. Естествено не очакваше директен отговор. Не се надяваше на повече от леко поруменяване, свенлив поглед и безмълвно кимване. Само че той изобщо не познаваше характера на младото момиче, изправено срещу него. Думите й го изненадаха неприятно.

Леони отказваше да се подчини без борба за съдбата си и отвърна студено.

— Не, защо искате да приема?

Ашли видимо се обърка, а Клод се разбесня.

— Леони! — изрева той. — Май си забравила разговора ни за Ивет?

Леони загуби малко от увереността си, но вдигна глава и отговори, без да се смути.

— Не, дядо, но преди да приема предложението на господин Слейд, искам да поговоря насаме с него. Имам това право, нали?

Двамата мъже явно се смутиха, но по съвсем различни причини. Клод знаеше, че Леони ще отстоява с нокти и зъби всяка своя крачка по пътя, който трябваше да я отведе пред олтара. А Ашли направо се вбеси. Как се осмелява това момиченце да се опитва да обърка плановете му? Той възнамеряваше да прибере парите от зестрата в джоба си и да си позволи удоволствието да изкара брачната нощ с невинната си съпруга, преди да замине. И бе неприятно изненадан при внезапно появилото се препятствие, което можеше да провали всичките му намерения.

Клод познаваше упоритостта на внучката си и неохотно склони.

— Добре — промърмори той. — Справедливо е да размениш няколко думи насаме с бъдещия си съпруг. Но не забравяй какво ти обещах. Знаеш, че ще го направя, ако тръгнеш против волята ми.

— Разбира се — каза Леони и се намръщи. — А сега бихте ли ни оставил сами?

Клок стисна юмруци, но отстъпи. Погледна почти извинително Ашли и прошепна.