Шърли Бъзби - Сърце за продан

Като че ли съдбата му се усмихваше, защото самият господин Сент-Андре го освободи от най-сериозното му опасение.

Това бе годежната им вечер и Клод си легна късно, след като изпи огромно количество алкохол. На другата сутрин се събуди от жестока болка в областта на сърцето. Дишаше с мъка и като че ли предметите в стаята плуваха пред очите му. Той се ужаси от угрозата за скоропостижна смърт и реши да ускори събитията. Обясни на господин Слейд какво бе преживял и го замоли да разбере припряността му — искаше да види Леони омъжена, докато е още жив.

Ашли ликуваше. Нищо не можеше да му достави неголямо удоволствие. Той веднага предложи церемонията да се състои в четвъртък. Клод му бе безкрайно задължен за това.

Ашли лесно уреди съставянето на договор, съобразен с изискванията на Леони. Вечерта преди сватбата той й връчи документите, заверени и подписани съвсем законно.

Леони се успокои, защото до този момент не беше напълно сигурна, че господин Слейд ще удържи на обещанията си. Тя се задълбочи в съдържанието на документите и изведнъж пребледня от гняв.

Ашли бе състави договора, както се бяха уговорили. Но клаузата, отнасяща се до връщането на зестрата, изобщо не отговаряше на представата на Леони. Когато тя заяви, че той може да разполага с парите за известен период от време, тя имаше предвид една година, а не пет, както бе посочено в документа.

Той се оказа много коварен, мислеше си тя, изтегната в леглото, с вперен в тавана поглед. Сватбата вече бе определена за утрешния ден. Така че той бе убеден, че тя няма да провали всичко, само защото датата, на която трябваше да върне зестрата, не й харесва. Във всеки случай тази хитрост показваше, че Леони не може да му има никакво доверие и че той е способен и на най-голямата низост.

След като стигна до този извод, Леони стана и крадешком се вмъкна в кабинета на дядо си.

По-голямата част от мебелите бе продадена, ала огромното масивно бюро все още беше оцеляло. А във второто чекмедже се намираше кутията с двата пистолета за дуел. Леони не знаеше как се борави с подобен вид оръжие, но пък и господин Слейд не знаеше, че тя не знае. И ако случайно през брачната нощ му хрумнеше да изиска съпружеските си права, щеше да разбере с кого си има работа.

Тя пъхна единия пистолет в новата чантичка, която дядо й бе купил, и малко по-спокойна се върна в леглото си.

Клод не се бе ограничил само с покупката на чантичка. Той продаде единия от двата прекрасни жребци, макар че кръв капеше от сърцето му. Със сумата от продажбата подари на Леони три тоалета с необходимите аксесоари. Не можеше да я предаде на съпруга й без приличен чеиз. Но съвестта го терзаеше всеки път, когато се сетеше за плачевното състояние на замъка Сент-Андре. Е, господин Слейд бе богат човек. Той щеше да получи значителна зестра и най-вече щеше да се погрижи за Леони. Какво повече можеше да желае?

И наистина Ашли не виждаше към какво друго да се стреми. Господин Сент-Андре продължаваше да бъде убеден, че пред него стои Морган, който, слава Богу, до този момент не се бе появил.

И следобеда на 26 юли 1799 година Леони Сент-Андре бе свързана с брачните окови с мъж, който се представяше за Морган Слейд от Начес, Мисисипи. През това време истинският Морган Слейд и приятелят му Джейсън безгрижно ловяха сомове. А мислите на Морган бяха на светлинни години разстояние от братовчед му и стария френски джентълмен.

Церемонията се състоя в най-тесен кръг. От семейството на Слейд не присъстваше никой. Леони приличаше на фея в роклята от бледорозова коприна, а Ашли бе изключително елегантен в отлично скроения тъмносин костюм. Клод, Ивет и две монахини от манастира на урсулинките бяха единствените свидетели на събитието.

Ашли бе споделил с Клод, че незабавно ще замине за Начес, за да предупреди родителите си за пристигането на младоженката. Клод малко се обърка, защото не бе мислил върху възможността той да отведе съпругата си със себе си, но не направи никакво възражение.

Клод бе щастлив. Бе изпълнил дълга си към своята внучка. Вдигна многобройни тостове за младата двойка и се прибра. „Ето че стана! — каза си той със спокойно съвест. — Леони е в сигурни ръце.“

А Леони изобщо не беше в сигурни ръце. Вечеряха в наетия от Ашли апартамент. По разбираеми причини той не държеше да се мотае сред множеството богати и елегантни посетители на ресторанта. А и Леони не желаеше да я виждат. По време на вечерята Ашли алчно се заглеждаше в заоблените рамене на Леони. Меднорусите коси ограждаха дребното й личице с котешки очи, а гърдите й ясно се очертаваха и опъваха тънката розова коприна.