Шърли Бъзби - Сърце за продан

Тя спря, пое си дълбоко дъх и започна да говори явно смутена.

— Един ден аз ще имам нужда от зестрата си. Не мисля, че е особено справедливо вие да я получите само срещу името си. Все пак сте богат и не се нуждаете от тези пари, както аз. Защо да ви подарявам моята зестра?

Ашли изобщо не хареса обрата, който вземаше разговорът, и свъси вежди.

— И какво по-точно предлагате? — попита той.

— Ето какво. Вие получавате зестрата ми като заем. Може да я задържите за определен период. Но ще ми я върнете, след като това време изтече. Честно е, нали? Няма да имам никакви изисквания към вас, а вие можете да разполагате с парите ми известно време.

Леони считаше, че предложението й е повече от щедро. Според нея той изобщо нямаше право да получава зестрата й, но признаваше, че Ашли й дава възможност да отхвърли заплахите на дядо й. Така че му дължеше някаква компенсация за неудобството. Разбира се той също бе облагодетелстван, но тя съзнаваше, че той има възможност да поиска ръката на много момичета и трябваше да предложи сделка, която да изглежда изключително привлекателна.

Ашли вътрешно умираше от смях. Каква глупачка! Ама тя наистина ли вярваше, че той ще възстанови парите?

Само че Леони не бе глупава. След като внимателно изгледа Ашли, тя добави с най-пленителния си тембър.

— Разбира се всички тези подробности ще бъдат уточнени в договор, който вие ще подпишете.

Ашли едва не се задави от изненада. Малката уличница имаше мозък! Би трябвало до този момент да е забелязал това. Ако не изпитваше такава належаща необходимост от нейното злато, той би я зарязал начаса с всичките й претенции. Но зестрата го привличаше като магнит! Той се овладя и учтиво отговори.

— Естествено. Всеки почтен човек би постъпил така.

— Добре. Значи решено. Можем да уведомим дядо, че и двамата сме съгласни да се оженим. Оставям на вас грижата да потърсите нотариус, който да състави брачния договор… Но ако някоя от клаузите не отговаря точна на общото ни решение, господине, бъдете сигурен, че бракът няма да се състои… И искам да знаете, че аз винаги държа на думата си.

Ашли студено се поклони.

— Решено. Утре ще потърся нотариус.

Леони долови в гласа му нещо, което изобщо не й се хареса. Студеният поглед на сините му очи също не я привличаше. Внезапно изпита облекчение, че няма да сключи истински брак с господин Слейд. Тя изобщо не го харесваше, но той пък беше единствената й възможност да заобиколи решението на дядо си.

Когато Клод се върна в стаята, за негова огромна изненада Леони и господин Слейд бяха стигнали до съгласие. Усети как непосилна тежест се свлича от раменете му. Той настоя поводът да се отпразнува и дори Леони получи чашка шери.

Малко по-късно Ашли се извини и си тръгна, изпаднал във възторг от себе си. В действителност той можеше да приеме всичките й условия. Нали на документите щеше да фигурира името на Морган. И когато Леони се сетеше да търси зестрата си, той щеше да е в Англия. И никой нямаше да направи връзка между неговата личност и тази постъпка, на която той гледаше като на връхна точка в своите приключения. Е, не можеше да се залъгва — имаше и няколко препятствия, които трябваше да се преодолеят. Най-напред се налагаше да се увери, че едно неочаквано появяване на Морган няма да разруши прекрасния му план.

Беше очевидно, че братовчед му е някъде в околностите на Ню Орлиънс. Но също така беше ясно, че се е преместил, без да уведоми господин Сент-Андре. Какво щеше да стане, ако Морган и Клод се срещнат? Комарджия по душа, Ашли реши да поеме този риск. Впрочем би било интересно да наблюдава отнякъде как Морган ще се измъкне от подобна каша.

Най-големият проблем обаче беше самата сватба. Брачната церемония трябваше да стане най-късно в четвъртък. Трябваше да убеди господин Сент-Андре, че това внезапно избързване е наложително.

Договорът не го притесняваше ни най-малко. Би се подписал под всички искания на Леони по простата причина, че не възнамеряваше да сдържи обещанията си. Вече доста сполучливо имитираше подписа на Морган и трябваше само да поупражнява няколко часа фалшификаторския си талант.

Нерешен оставаше проблемът и за първата брачна нощ. Леони трябваше да се досети, че дядо й ще настоява младоженците да прекарат нощта заедно. Бе немислимо да се разделят веднага след брачния ритуал.

Леони също бе мислила по този въпрос. И когато господин Слейд пристигна в неделя вечерта, тя успя за момент да остане насаме с него и да му съобщи решението си. Ашли трябваше да заяви на дядо й, че желаят да прекарат първата си брачна нощ заедно, но в един от най-изисканите хотели на Ню Орлиънс. Естествено щяха да спят в различни стаи. Ашли се съгласи.