Шърли Бъзби - Сърце за продан

Но за момента Ашли остави този въпрос на заден план и се опита да установи до каква степен тази среща може да бъде полезна на него.

— Да предположим, че се договорим. Какви условия поставяте? Дължите ли на дълъг годежен период или имате повод да ускорите сватбата? И кога смятате да ми предадете зестрата?

Клод се смути. Нещо в тази история не му харесваше, но не можеше да определи точно какво. При предишните им срещи господин Слейд не бе проявил нито равнодушие, нито алчност. Клод започваше да подозира, че напълно се е излъгал в преценката си за младия мъж. През това време Ашли осъзна, че изпълнението на ролята му не е на висота и подметна с пленителна усмивка.

— Струва ми се, че разговорът ни е доста пошъл. Аз съвсем не съм такъв материалист. Но наистина до този момент никой дядо не ми е предлагал внучка си за съпруга.

Опасенията на Клод отчасти се разпръснаха.

— А пък аз никога не съм бил в агенция за сключване на бракове — отговори той. — Така че сме квит. Бих искал да бъда искрен с вас, господине. Ако сватбата може да се уреди още утре, аз съм готов и ще ви предам зестрата в деня, в който вземете Леони за съпруга.

Ашли не можа да се сдържи и подсвирна от изумление.

— Защо бързате толкова, господине? — попита той. Лицето на Клод се сгърчи и той сухо обясни.

— Дните ми са преброени. И след моята смърт Леони ще остане съвсем сама на този свят. Не бих искал да си отида, без да съм убеден, че бъдещето й е осигурено.

— Разбирам — подметна Ашли, но съзнанието му бе изцяло ангажирано да търси начин, по който да извлече най-голяма изгода от чутото. — Все пак ми е необходимо време да помисля. Свободата не се захвърля току така. Дайте ми малка отсрочка. Ще бъде ли удобно да ви посетя тази вечер?

Клод кимна. Не бе толкова въодушевен, колкото бе очаквал. Реакциите на господин Слейд въобще не се покриваха с представите му. „Трябва да съм остарял!“ — реши той. В действителност младият мъж бе красив, макар и с малко надменна красота. Тъмносините му очи озаряваха правилните черти на лицето му. Но Клод считаше, че когато играеха карти при губернатора, му се е видял по-симпатичен. Той се притесни от това, че вече не изпитва никакъв ентусиазъм и предложи.

— Ако имате възможност, наминете… да речем… в девет? В случай, че отговорът ви е… благоприятен, ще ви представя на внучката си.

Ашли се поклони, като се поздравяваше безгласно. „По дяволите, ако се справя както трябва, до края на седмицата златото ще е в джоба ми! — зарече се той. — А след това — здравей Англия!“

Двамата мъже се разделиха. Клод се върна у дома, а Ашли тръгна из града да събере сведения за Сент-Андре. Научи достатъчно, за да си обясни причините, накарали стареца да избере чужденец за съпруг на внучка си. Никой не изглеждаше склонен да се нагърби с дълговете, които Сент-Андре имаше из целия град и никой никога не бе чувал да се говори за пет хиляди златни дублона.

Когато Леони разбра, че същата, вечер ще се запознае с бъдещия си съпруг, тя се разкъса между желанието да потъне в сълзи и изкушението да изпадне в истерична криза. Денят не й бе донесъл утеха. А тялото и съзнанието й не бяха възстановени след преживяното през нощта. Вероятността да се изправи срещу евентуалния си съпруг, след като бе станала жертва на изнасилване, бе непоносима. В момент на умопомрачение си помисли да избяга, но бързо се опомни. Тя не бе жена, която ще престане да се бори. Щеше да застане пред този мъж и щеше да измисли някакъв начин, за да спаси всичко — и себе си, и Ивет, и дядо си въпреки волята му.

Леони разреши на Ивет да сплете косата й на плитки и да я вдигне на кок. После облече роклята в кайсиев цвят, която носеше вечерта, когато се скара с дядо си. Това беше единствената й що-годе елегантна дреха и подчертаваше достойнствата на гъвкавата й фигура. Обу бели сатенени пантофки, а Ивет закичи косите и с жасмин.

Когато се изправи пред огледалото в стаята си, Леони се изплези на отражението си.

— Пфу! Няма никакво значение как изглеждам! Господин Слейд се интересува единствено от моята зестра!

Нямаше нищо по-вярно от това твърдение. Но нито тя, нито Клод го знаеха. Зестрата привличаше Ашли така, както кръвта привлича акулите. След като стигна до извода, че ако зестрата съществува, тя ще бъде еднакво добре както в неговите ръце, така и в тези на Морган, Ашли се представи в дома на Сент-Андре точно в девет часа. Какво го засягаше, че Клод е натрупал планина от дългове? Когато измамата му бъде разкрита, той отдавна ще е в открито море. За сметка на това щеше да им остави Морган. И той ще трябва да урежда въпроса.