Шърли Бъзби - Сърце за продан

Все пак тя бе негова съпруга. Защо трябваше да се лишава от брачната нощ? Впрочем, той искаше да докаже на тази истинска малка мръсница, че е особено неблагоразумие да не се консумират правата, предвидени от закона. Когато останеха насаме в спалнята, нейният проклет договор нямаше да има по-голяма стойност от смачкан лист хартия.

Леони забеляза похотливите му погледи и потръпна. За щастие не му се бе доверила! Веднага след десерта и след няколко вяло разменени думи тя се изправи и се оттегли в стаята си.

Обстановката бе луксозна. Дебел килим в синьо и бежаво покриваше изцяло пода. Фотьойл, тапициран в розово, се издигаше като трон между две ниски масички от полиран дъб. Леглото бе с балдахин и бе заобиколено с прозрачна тънка мрежа против комари. Завесите на прозорците бяха пъстроцветни.

Леони огледа стаята с детински възторг. Никога не бе виждала по-красива стая. Прекара ръка по копринената покривка на леглото, сякаш в изблик на страст, после вдигна рамене. Утре щеше да се прибере в къщата им в Ню Орлиънс, а на следващия ден да се върне в замъка Сент-Андре.

Но сега единствено тази нощ имаше значение. Без да си прави труда да звъни на камериерката, която дядо й бе прикрепил към нея, Леони отиде до гардероба. Там откри новата нощница, която Клод настоятелно я посъветва да вземе. След като я облече, Леони се изправи пред огледалото и избухна в истеричен смях. Как е възможно човек да облече подобно нещо, за да си легне?

Бледозелената нощница бе ушита от толкова ефирна тъкан, че през нея прозираха розовите зърна на гърдите й и всички извивки на тялото й.

Леони реши, че ще се чувства много по-удобно в чаршафите и тръгна към леглото. В този момент вратата, която свързваше нейната стая с тази на Ашли, рязко се отвори и той се появи на прага.

За миг замръзна, зашеметен от съблазнителния вид на Леони в прозрачната нощница. Очите му светнаха. Почувства приятна топлина в слабините си. Прекара език по устните си, като че ли предварително вкусваше удоволствието, и пристъпи към нея.

Но Леони не бе сварена неподготвена. Без никакво колебание тя сграбчи чантичката и извади пистолета на дядо си. Насочи го към Ашли. Сърцето й биеше до пръсване, но тя успя да овладее треперенето си и студено заяви:

— Господине, ако имам добра памет, ние сключихме сделка, нали? Вие поехте задължението да нямате никакви претенции към мен. Надявам се, че смятате да удържите на думата си.

Разкривеното от ярост лице на Ашли не беше никак красива гледка. Но въпреки гнева си, той не бе чак толкова безразсъден, че да се опита да изнасили жена, която брани тялото си с пистолет. Рязко се обърна и изсъска през зъби.

— Малка мръсница! Ще ми платиш за това!

Леони се отпусна на леглото, цялото й тяло трепереше от изживяното напрежение. „Трябва да се науча да стрелям — реши тя, — а следващия път няма да блъфирам!“

На следващата сутрин, на закуска, Леони дари претенциозния си съпруг с върховно презрение. А Ашли не успяваше да прикрие поражението си. Никой и никога не го бе унижавал така, с изключение на братовчед му Морган. Той не можеше да се примири с факта, че някаква тъпа хлапачка го е победила на собствения му терен. Гневът му бе толкова силен, че поведението му граничеше с бруталност.

— Трябва да се издържим само още няколко часа — каза най-после Леони. — Мисля, че е разумно да се отнасяме учтиво един към друг. Изобщо не ми харесва простащината ви.

Ашли изруга през зъби, но последва съвета й. Докато не напуснеше пристанището на Ню Орлиънс, не биваше да поема повече рискове. И в резултат на това решение, по-късно, когато те пристигнаха в къщата на Сент-Андре, никой не се усъмни в истинската същност на техните чувства. Клод забеляза тъмновиолетовите кръгове под очите на Леони, но ги вписа в сметката на първата брачна нощ.

Ашли изигра съвършено ролята си. Той се усмихваше на младата жена с влюбен вид и се оплакваше от незабавното си заминаване за Начес. При сбогуване взе Леони в прегръдките си и прошепна злобно в ухото й.

— Дължите ми поне това!

И в същия миг впи устни в нейните, като умело вмъкна езика си в устата й.

Присъствието на дядо й застави Леони да понесе стоически тази целувка, но тя се закле, че той никога повече няма да има възможност да направи подобно нещо. Когато Ашли най-после я пусна, тя глухо промълви.

— Ако някога ви видя отново, то за вас това ще е за последен път!

Ашли се задоволи да се усмихне. Вкусът на устните й му бе харесал, така че още повече беснееше срещу несправедливото отнемане на съпружеските му права. По дяволите! Зестрата й му даваше възможност да си купи толкова жени, колкото му се прииска! За миг си представи физиономията на Морган, когато пред него се появеше Леони, за да поиска своята зестра. Ашли подтисна смеха си и се сбогува със семейство Сент-Андре. А когато нощта обгърна всичко, той удобно се разполагаше в каютата на борда на „Аления ангел“. И докато корабът бавно напускаше пристанището, Ашли щедро поливаше щастливата си звезда.