Шърли Бъзби - Сърце за продан

„Колко е нелепо! — помисли си Леони. Очите й бяха вперени в някаква точка в пространството. — Дядо е такъв инат. Трябва незабавно да измисля нещо. Но най-напред — как да уредим въпроса с тези проклети полици, които са в ръцете на господин Гайозо?“

Тя съсредоточи мисълта си в тази насока. И откри, че положението е по-застрашително от всякога. Странно, възможният брак отстъпваше на заден план в съзнанието й. Засега най-важното бе да спаси замъка и да се докопа до полиците с дълговете на дядо й — нещо, което изглеждаше почти невъзможно. Само ако успееше да го спре, да не подписва нови или да прибере поне последните.

„Какво да правя, Господи? — питаше се трескаво тя. — Ами ако проследя дядо до губернатора тази вечер? А после? Идиотка, ще се осмелиш ли да молиш губернатора да не приема повече полици на Сент-Андре?“

Леони сви рамене. Не, това бе невъзможно. Не само че дядо й никога не би простил подобна постъпка, но и тя сама никога не би си позволила да го унижи по този начин.

„Поне дядо да се откаже от тази глупава идея да ме омъжва… парите, които ще пропилее за някакъв си съпруг, могат да се употребят много по-разумно. Достатъчно ще е да престане да играе комар и да наглежда плантацията.“ Въпреки занемарения си изглед къщата в града и терена около нея имаха стойност, така че можеха да се продадат. С парите от продажбата можеха да спечелят време, дори без да докосват зестрата й… а кой знае какво ще се случи след две или три години? Няколко години добра реколта и премерени икономии за известно време и щяха да бъдат спасени. Е, нямаше да са богати, нито пък щяха да живеят охолно, но поне щяха да запазят земите си и да подобрят условията, в които живееха. В крайна сметка всичко бе за предпочитане пред сегашното състояние на семейството.

Тя се замисли какъв интерес може да представлява този брак, който Клод се стремеше да й наложи. За какво щеше да послужи? Наистина за нищо — това си бе направо да хвърлиш парите на вятъра. „Ако дядо си въобразяваме ще се подчиня на прищевките му…“

Представи си церемонията — тя и този непознат господин Слейд пред олтара. Дядо, Ивет, семейството на Слейд и може би няколко сестри от манастира на урсулинките 7 7 Религиозен духовен орден, основан през 1635 г. от Лижела Мериси, по-късно канонизирана за светица. — Б.пр. . Леони тихичко се разсмя, когато си представи физиономиите им — щеше да се хвърли в краката на свещеника и да измоли право на убежище за себе си и за Ивет. „И ще го направя! — закле се тя. — Ако дядо ме принуди, ще го направя!“

След като разреши въпроса с омразния брак, Леони пренесе вниманието си към най-належащия проблем. Как да попречи на Клод да залага и как да вземе обратно вече подписаните полици.

Плахо почукване на вратата прекъсна хода на мислите й.

— Кой е? — попита тя.

Вратата леко се открехна и на прага се появи Ивет.

— Само аз. Дядо ти тръгна ли?

— Да, и още по-добре. Днес е направо невъзможен.

— Той винаги е невъзможен — каза Ивет с усмивка. Какво още е успял да стори?

Леони много внимаваше да не се изпусне за ултиматума на дядо си. Ивет бе толкова чувствителна, че ако разбереше как Клод я използва, за да изнудва Леони, незабавно щеше да се измъкне от полето на действие на Сент-Андре. „И какво ще прави? — убеждаваше се Леони. — Ще се намери точно в положението, което искам да й спестя. Не, Ивет не трябва да знае. Ще измисля нещо.“

Ивет бе придружила Леони и дядо й след мълчаливо споразумение между тях. Не си имаха никакво доверие, само че не можеха да я оставят в замъка без защита. За Клод Ивет бе коз, за Леони — съкровище. И двамата предпочитаха да им е под око. Ако дядо й предприемеше каквото и да е срещу сестра й, тук Леони би научила незабавно. Докато останеше ли Ивет в имението Сент-Андре, Клод би могъл да я отведе някъде без знанието на Леони.

Ивет седна срещу сестра си и загрижено попита.

— Какво има, Леони? Криеш нещо от мен. За какво се карахте този път?

— Както обикновено — за пари — живо отвърна Леони. — Не мога да го накарам да проумее, че ако престане да играе комар, положението няма да е толкова трагично.

— А той чу ли те?

Леони вдигна рамене.

— Изслуша ме. Но после изпадна в ужасно настроение. Все още си въобразява, че някой ден ще спечели.

В стаята за момент настъпи мъчителна тишина, но тъй като Леони никога не се предаваше за повече от няколко минути, тя рязко скочи на крака и весело поде.

— Ние сме глупачки. Седим тук и се вайкаме. А времето е прекрасно. Да излезем навън. Докато минаваме през кухнята, ще прелъжем Берта да ни даде лимонада и пралини 8 8 Захаросани фрукти или ядки. — Б.пр. .