Шърли Бъзби - Сърце за продан

Вечерта бе забавна, сътрапезниците — приятни, а виното и храната — от най-добро качество. След вечерята Гайозо и Морган се извиниха на дамите и се оттеглиха, за да пийнат, да запалят по цигара и да поиграят в отделна стая, предназначена за тези занимания.

Към тях се бяха присъединили още няколко от гостите. Всички бяха непознати за Морган, но с маниери на джентълмени, особено един французин на име Сент-Андре. В началото господинът очарова Морган с интелекта си, но после започна да обръща чаша след чаша. Гледката как този старец се наливаше до безпаметност го отврати. Още повече се разочарова, когато видя как Гайозо приема една след друга полици от човек, който очевидно не си дава сметка какво върши.

Все пак поведението на Гайозо не беше особена изненада за Морган. Губернаторът бе странно съчетание от алчност и щедрост, така че някои от способите, които използваше, за да печели мари, не можеха да бъдат нито почтени, нито подходящи. Неспособен да остане свидетел на това как старецът съвсем явно се оставяше да го ограбят, Морган реши да прекрати нечестните занимания на Гайозо. Той заяви, че е време за сън и кротко убеди съвсем пияния Сент-Андре, че и той трябва да постъпи по същия начин, като му предложи да го придружи до дома му.

Сент-Андре бе поласкан, но отклони предложението и обясни, че както обикновено неговите собствени слуги го чакат и ще го отведат до дома му. Морган установи, че не може да направи за него нищо повече и отстъпи. Когато се прибра в стаята си, напълно забрави господин Сент-Андре.

Още с лягането Морган заспа дълбоко, но на зазоряване кошмарът отново го споходи. Откакто видя безжизненото тяло на сина си, проснато в праха на пътя за Начес. Морган бе преследван и измъчван винаги от същия сън. Сънуваше, че детето му е в опасност, препускаше с всички сили, за да му се притече на помощ. Но ужасен пристигаше всеки път, само за да види как някакъв непознат забива ножа си в гърлото на Филип и потъва в мрака на нощта. Както винаги, така и тази сутрин, Морган скачаше в леглото, сърцето му бясно биеше, тялото му плуваше в пот, а мислите му бяха напълно объркани.

Но ако Морган се стряскаше от неспокойни сънища, при Клод Сент-Андре нещата не стояха по този начин. Наистина главата му бумкаше като тъпан и устата му лепнеше, но той бе изпълнен с бодър оптимизъм. Бе намерил мъжа за Леони. Морган Слейд бе мечтаният съпруг — красив, богат, почтен.

Снощи Клод не бе толкова пиян, за да не проумее какви са причините, тласнали младия човек към това внезапно прекратяване на вечерта. Морган Слейд създаваше впечатлението, че е силно и решително момче, което със сигурност няма да търпи никакви глупости от страна на малка и упорита палавница като Леони. Старецът витаеше в небесата.

Бе очевидно, че подобен замисъл ще срещне доста затруднения, но Клод потисна тези предчувствия. Щеше да намери някакъв начин и да ги отстрани.

Когато Клод заяви на Леони, че й е намерил съпруг, тя прие новината доста зле — точно според очакванията му. Вече беше бясна, че е принудена да напусне замъка Сент-Андре и да пребивава в тяхната окаяна градска къща с единствената цел дядо й да я омъжи за първия приемлив мъж, който му се изпречи на пътя. В зелените й очи се отразяваше безпомощен гняв.

— И този господин Слейд прие ли? — попита тя със свито гърло.

Клод се поколеба. Не искаше тя да се досети, че той дори не е споменал подобно нещо пред въпросния млад човек.

— Но да — впусна се в обяснения той. — Снощи не успяхме да уточним всички подробности, но той е съгласен по принцип. Трябва да се срещнем пак тази вечер. Тогава ще поговорим за зестрата ти и ще определим датата на сватбата.

— Каква зестра? — Леони го прониза с поглед.

Клод съзнаваше, че рано или късно тя ще научи за съществуването на неговия златен резерв и отвърна прекалено небрежно.

— Една хубава зестра от пет хиляди златни дублона. С баща ти заделихме тая сума в деня на твоето раждане. Видя ли, малката ми, въпреки всичките си недостатъци успях да съхраня съкровището ти.

Леони подскочи от радост. Нейното безценно имение бе спасено.

— Но в такъв случай всичките ни проблеми са решени! — извика тя. — С тези пари можем да купим добитък, земеделски сечива и дори да наемем работна ръка, за да се засее земята. Чудесно е!

Тя се хвърли на врата на дядо си и силно го прегърна.

— Толкова се страхувах, че вие действително искате да ме омъжите — продължи тя, като се смееше с облекчение.