Шърли Бъзби - Сърце за продан

— Да можеше само да завладеем Ню Орлиънс — прошепна Морган. — Тогава всички пазарлъци ще се преустановят.

— Със същия успех можеш да си пожелаеш и луната — заяви Матю. — Испания не е съгласна да отстъпи и педя земя. Виж колко време бе необходимо на доновете, за да напуснат територията, която ни определиха в договора… Години…

Морган дръпна дълбоко от пурата си и хвърли фаса в медния пепелник.

— Несъмнено сте прав, татко. Но наистина, ако Ню Орлиънс бе наш, по-голямата част от проблемите ни щеше да бъде решена… И с тези добри пожелания отивам да си легна — добави Морган, като стана.

Матю се двоумеше, но изведнъж се осмели да зададе един въпрос, който тежеше на сърцето му:

— Морган, не ти ли се е случвало, когато ходиш в Ню Орлиънс, да се запознаеш с някое младо момиче, което да те заинтересува?

По лицето на Морган пробяга ирония, примесена с презрение.

— Ако искате да ме попитате за някое младо момиче за омъжване, татко, отговорът ми е не. По отношение на внуците ще ви се наложи да разчитате на останалата част от потомството си.

— Виж, Морган… — опита се да възрази Матю. Но Морган го прекъсна:

— Няма ли да е по-добре да оставим тази тема и да се разделим в добри отношения.

Матю благоразумно се отказа от по-нататъшен разговор. „Морган успява да бъде безпощаден!“ — каза си той полувъзхитен, полуядосан. И последва сина си в къщата.

Тази нощ Морган заспа много трудно. Думите на баща му пробудиха спомени, които той считаше за погребани в миналото. Обаче по всичко личеше, че не бяха — прелестното лице на Стефани споходи мислите му. Той стана и отиде до прозореца…

Лунните лъчи блещукаха със сребристо сияние по зелените листа на магнолиите, но Морган не забелязваше красотата на нощния пейзаж. Удари с юмрук стената. „Как така се оставих да ме заблуди една красива муцунка? — горчиво се питаше той. — Защо не проумях, че тя се стреми само към парите ми?“ Но докато той вече имаше сили да си припомни изневярата на съпругата си, при мисълта за смъртта на Филип го сграбчваше безутешна болка. Стефани бе голям човек, бе последвала своята собствена съдба, но синът му бе само пионка. Морган бе обожавал и двамата. Но любовта му към Стефани бе умряла в същия миг, когато бе прочел бележката й, като отстъпи място на студена ярост. „Уличница! — с омраза процеди през зъби той. — И татко си представя, че някоя жена ме чака в Ню Орлиънс. Ще изгоря в пламъците на ада, но втори път няма да се хвана в този капан, наречен любов. Никога повече няма да обичам… никога повече!“

Морган се стресна, беше в плен на толкова реален кошмар, че за момент не можа да осъзнае къде се намира. Огледа се наоколо и погледът му се сиря на поставения до стената скрин от акажу — несъмнено мебел с испански произход. Това заключение възвърна паметта му. Той се намираше в Ню Орлиънс, в дома на губернатора.

Снощи, веднага след пристигането си, Морган бе посетил Гайозо. Губернаторът го посрещна топло и след като научи, че той възнамерява да остане няколко седмици в града, настойчиво го помоли да приеме гостоприемството на дома му. Морган се опита учтиво да отклони поканата, но Гайозо прояви изключителна упоритост. И тъй като бе неразумно да настройва срещу себе си една от най-влиятелните личности в Луизиана, Морган най-накрая прие. Така или иначе имаше делови разговори с губернатора и фактът дали ще отседне при него, или другаде, не променяше нищо.

Морган знаеше, че не бива да излага веднага всички причини за пътуването си до Ню Орлиънс и реши да се възползва от щедрото гостоприемство на губернатора и неговото семейство, докато изчаква благоволението на Негово Височество да го изслуша. Гайозо никога не прибързваше. Той твърдо споделяше веруюто „manana“ 5 5 Утре (исп.). — Б.пр.

Мануел Гайозо де Лемос бе нисък, слаб мъж, на около петдесет години. Черните коси, кафявите очи и мургавата кожа говореха за испанския му произход. Той бе изключение сред своите съотечественици с това, че рядко се възползваше от властта, с която разполагаше, за извличане на лична изгода. Разбира се, действията му не винаги бяха безукорни, но притежаваше силно развито чувство за чест. Любовта му към божествената бутилка 6 6 Бутилка вино според френския писател Франсоа Д’арбле. — Б.пр. бе легендарна, но той носеше на пиене и оставаше всеки свой сътрапезник, решил да се състезава с него, паднал под масата. Това качество, прибавено към отсъствието на интерес за лично облагодетелстване, му бе спечелило симпатиите на населението на Начес, когато той бе губернатор на провинцията. Със своя чар, добросърдечие и щедрост Гайозо печелеше приятели без усилия и бе отличен домакин.