Шърли Бъзби - Сърце за продан

Тя си припомни деня, когато сияещият Морган бе дошъл да й съобщи, че Стефани дю Боаз е приела предложението му. Ноел бе посрещнала новината доста сдържано. Считаше, че и двамата са прекалено млади — Стефани бе на осемнадесет години, а Морган — двадесетгодишен. Ноел се опасяваше, че Стефани е пленена по-скоро от богатството на Морган, отколкото от личността му, Въпреки доброто си потекло семейство дьо Боаз бяха бедни, а всеки в Начес знаеше, че момичетата трябва да се омъжат за богат мъж. Стефани бе очарователна и в началото изглеждаше нежна и влюбена. Сигурно Морган бе запленен от ангелската й красота и огромните й зелени очи. Бе неспособен да й откаже каквото и да е.

Би трябвало младата двойка да бъде щастлива. Година след сватбата се роди хубаво момченце. Спомняйки си за внука си Филип, Ноел усети как гърлото й се свива. „Господи! Няма ли един ден страданието да отмине! — запита се тя. — Дали зад студената маска и Морган не страда така?“ Ноел бе убедена в това. Често бе забелязвала по лицето му пробягваща остра болка, която разкривяваше чертите му. Тогава тя се досещаше, че той мисли за сина си. Обожаваше детето. Колко пъти го бе виждала да захвърля всички условности на възрастните и да играе с Филип като хлапак…

В кой момент нещата бяха започнали да се променят? Отначало хоризонтът бе безоблачен. Стефани изглеждаше щастлива, а Морган плуваше в блаженство.

Тогава кога? Когато Морган реши да построи къща за младото си семейство? Тогава ли Стефани показа първите признаци на недоволство? Наистина тази година Морган я бе оставил в Боньор. Искаше да й спести неудобствата, породени от къща в строеж, на почти девствена земя, отдалечена от който и да е голям град и от светските удоволствия, с които бе свикнала.

Морган с гордост нарече терена от пет хиляди акра, подарени от баща му, Таузенд Оукс. Имението бе разположено на половината път от Начес на север и от Батон Руж да юг. И Морган бе решил да го направи толкова цветущо като Боньор. За младата си съпруга. Тогава ли започна всичко? Или Стефани се отдръпна от Морган, просто защото той отсъстваше, а Стивън Малинкур бе там?

Ноел стискаше юмруци и проклинаше деня, когато бе представила Стивън на снаха си. Но откъде би могло да й хрумне, че Стефани ще изостави Морган, който я обожаваше, заради един зестрогонец като Стивън Малинкур. И когато след тримесечно отсъствие Морган се върна, полудял от радост при мисълта, че ще види жена си и сина си, той намери само кратка, жестока бележка. Стефани пишеше, че е влюбена в Стивън и ще му върне Филии, когато Морган й даде развод и подходяща издръжка.

„Никога няма да забравя лицето му — помисли си Ноел и потръпна. — Никога!“ Чертите му се бяха вкаменили. Очите му бяха изгубили всякакъв блясък. Той се спусна да ги преследва — естествено не заради Стефани. Тя бе избрала своя път. А заради сина си. И тогава съдбата бе нанесла жестокия си удар.

В бягството си влюбените бяха поели на север, като тръгнаха по прословутия път за Начес, наричан от всички Дяволския гръб. Това бе опасен път, зад всеки камък се спотайваха бандити. И на един завой на този път Морган бе открил телата на Стефани, на Стивън и на сина си.

Ноел благодареше на Бога, че Морган не е бил сам, за да посрещне това жестоко изпитание. Той никога не бе продумал за този момент. Но от Брет Денджърмонд — приятел на Морган и Робърт от детинство — семейството бе научило за трагичния край на Стефани и Филип. По пътя разбойници ги бяха ограбили и убили хладнокръвно.

След тези преживявания Морган напълно се промени. Той не се отдръпна от семейството, но с любящия поглед на майка Ноел откриваше разликата. Неговата необичайна студенина, внезапните му отсъствия, коравосърдечността, с която приемаше благосклонността на жените, безнадеждната му саркастична усмивка винаги, когато се отвореше дума за брак или за млади момичета за задомяване.

Ноел не считаше, че той е изхвърлил напълно жените от живота си. Въпреки всичко той бе красиво и мъжествено момче и тя не би останала изненадана, ако научеше, че посещенията му при жени не са, меко казано, прилични. Но бе сигурна, че той не познава жена, способна да утеши смъртно раненото му сърце.

А в този момент Морган бе прекалено зает с опитите си да се отърве от Доминик, за да мисли и за жени.

— Благодаря за предложението. Дом — каза той, — но нямам нужда от помощта ти. Пътуването ми до Ню Орлиънс няма никаква връзка с пристигането на Ашли. Това е просто съвпадение.