Шърли Бъзби - Сърце за продан

Леони продължи да напредва предпазливо. Спря се на ъгъла на къщата и се огледа. Нищо не се виждаше. Дотук всичко вървеше добре…

Внимателно се надигна към най-близкия прозорец и погледна в стаята — две жени се бяха разположили удобно и плетяха.

Третият прозорец беше на стаята, в която домакинът и неговите гости пушеха, пиеха и играеха карти. Сърцето на Леони се качи чак в гърлото, когато с поглед откри дядо си — седнал на маса от акажу, изцяло погълнат от играта. И въпреки че очакваше да види точно това, Леони не успя да сдържи възклицанието си.

Прозорецът бе отворен и един огромен мъж с черни коси, който седеше с гръб към Леони, вдигна рязко глава и попита:

— Чухте ли?

Останалите играчи наостриха уши, но след минута, която се стори безкрайна на Леони, Гайозо шеговито отвърна.

— Причуват ви се гласове, amigo 9 9 Приятелю (исп.). — Б.пр. . Или може би искате да отвлечете вниманието ни от играта.

Мъжът се разсмя.

— Ще внимавам повече. Вие сте прекалено обиграни, за да използвам такива трикове.

Играта продължи. Леони се сви под перваза на прозореца. И сега какво да прави? Бе доста горда, че е успяла да намери дядо си в къщата на губернатора. Но вече трябваше да пристъпи към следващата точка от плана. Тя полекичка се надигна и хвърли поглед в стаята точно в момента, когато Клод подаваше на усмихнатия Гайозо лист хартия.

Когато забеляза нарастващата купчина полици пред губернатора, Леони бе обхваната от истински пристъп на бяс. Дядо й бе съвсем пиян. Тя виждаше Гайозо в профил и усмивката му й се стори зловеща. Изпита огромно желание да хвърли нещо по главата му.

Това си бе чист обирджилък. Тримата мъже, които играеха с дядо й, отлично съзнаваха, че той не е в състояние да залага трезво. И въпреки това му позволяваха да го прави. И колко от тези полици бяха подписани от неговата ръка? И най-вече как да ги вземе обратно? „Щом губернаторът ограбва дядо ми, аз пък ще ограбя него — реши тя. — Така е справедливо.“

След като откри решението на проблема си, тя зачака, стаена в сянката, играта да свърши. Тогава трябваше да намери мястото, където губернаторът прибираше полиците, после да влезе в къщата, бързо да ги грабне и да се скрие, без да я хванат. Призна си, че задачата не е лесна, но твърдо вярваше, че ще осъществи плана си докрай.

Минутите течаха бавно и тя започна да се бори с дрямката, която я унасяше. За да се разсъни, насочи мислите си в друга посока. Беше ли в стаята господин Слейд? Леони реши да рискува и погледна отново в стаята. Предположи, че едрият мъж срещу Гайозо не може да бъде определеният за съпруг от дядо й. Бе прекалено стар — поне четиридесетгодишен — и ужасно дебел! Може би тогава кандидат съпругът беше този, който седеше с гръб към нея?

Висок, широкоплещест, чернокос. Гласът му бе строг, но личеше, че е образован човек. Тя се замисли. Не, сигурно не бе той. Нали дядо й каза, че предишната вечер той е преустановил играта, защото Клод явно е бил толкова пиян, че да не може да играе повече. Докато този мъж сега го оставяше да залага.

Изводът на Леони бе напълно погрешен, защото четвъртият на масата бе именно Морган Слейд. Друг път той би направил всичко възможно, за да не може Гайозо да се облагодетелства от неадекватното състояние на Сент-Андре. Но тази вечер умът му бе ангажиран с друго. По-точно, мислите му кръжаха около дебеланкото с грубите черти, който Леони пренебрежително бе отхвърлила като възможен съпруг няколко минути преди това — генерал Джеймс Уилкинсън от армията на Съединените Щати.

Морган беше неприятно изненадан от посещението на Уилкинсън при губернатора. Той не знаеше, че генералът е в Ню Орлиънс, а ако беше предупреден, то със сигурност нямаше да приеме поканата на Гайозо. Генералът можеше и да има причина да поддържа отношения с губернатора, но Морган съвсем не държеше да го среща. Ненавиждаше го по хиляди причини. И ако понякога постъпките на Гайозо бяха нечисти, то всички действия на Уилкинсън излъчваха нетърпима воня.

Подозрителността на Морган само се засили от присъствието на Уилкинсън в къщата на губернатора и от близостта, която явно съществуваше между двамата мъже. Очевидно генералът замисляше нещо нередно, или може би инициаторът беше Гайозо? Морган не знаеше какво да мисли, но зад небрежно плъзгащия се поглед на сините му очи умът му преценяваше ситуацията, регистрираше всеки жест, всеки поглед, всяка казана дума, за да ги анализира след това.

Гайозо показа по всякакъв начин, че е изненадан от посещението на генерала. И все пак Морган не можеше да пренебрегне усещането си, че тази среща е уговорена предварително. Защо в такъв случай двамата мъже така се стараеха да се прикриват?