Христо Пощаков - Още десет хиляди долара

— Възхитително! — зарадва се Джон Боулдинг. — Несъмнен успех! За първи път непогрешимата машина не е сигурна. Едно последно уточняване, още десет хиляди долара и вие сте спасен! Гарантирам го от името на фирмата!

„Още десет хиляди долара! Откъде по дяволите да ги взема? — помисли Бъстър. — Вече не разполагам с парите на Дон, да се моля на Гленда е унизително!“

— Ще видя — уклончиво отвърна той. — Остава ми повече от месец.

— Във ваш интерес е да побързате.

На следващия ден се сети за Боб Картър. Ненавистният, омразен Боб Картър нямаше да откаже заем. Беше отнел жена му, спекулирал с приятелството, щеше да има възможност поне малко да се реабилитира. Бъстър вдигна слушалката и по памет набра номера му. Чу познатия мек баритон и неволно изтръпна.

— Аз съм — проговори сподавено. — Искам да се срещна с тебе.

— За какво съм ти притрябвал? На твое място не бих искал да видя физиономията ми.

— Не е за разговор по телефона.

Боб Картър замълча, изглежда премисляше нещо.

— Добре — съгласи се накрая. — Утре в шест следобед, в ресторанта на покрива на „Роуз Билдинг“. Знаеш, че винаги съм го предпочитал.

От терасата на небостъргача се разкриваше живописна гледка. Малките като мравки кораби в залива, приятната синева на океана, белите, с отсенки на розово облаци, разпилени в причудливи форми по линията на хоризонта. Краят на деня беше чудесен, но Боб Картър закъсняваше. Бъстър поръча скоч със сода и краката му нервно затропаха по полираната мозайка. Минутите отминаваха тягостно, наближаваше седем. Поръча вечеря и докато се хранеше, не преставаше да поглежда часовника си.

Стана седем и половина. „Защо го няма, какво се е случило?“

— Още нещо? — попита келнерът и прибра празните чинии.

— Не, донесете сметката — отвърна Бърнър унило.

Младият мъж се забави. Застана почтително до масата и постави паничката с акуратно сгъната, снежно-бяла салфетка, под която нодничаше напечатан фиш. Бъстър му хвърли бегъл поглед, после с привичен жест подаде кредитната си карта.

Твърде смутен, келнерът се появи отново.

— Кредитната ви карта е без покритие — заяви той. — нямате ли налична сума?

„НЯМАТЕ ЛИ НАЛИЧНА СУМА?“ Бъстър отчаяно се напрегна и успя да се овладее. След това се усмихна пресилено.

— Станало е недоразумение — извини се непохватно. — Не се притеснявайте, очаквам приятел. Щом пристигне, бързо ще уредим всичко.

Келнерът го изгледа недоверчиво, но се отправи към вътрешността на ресторанта. „ОЩЕ ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА, МИСТЪР КИНГ И ВИЕ СТЕ СПАСЕН!“ Пулсът му бясно заби в слепоочието, поиска да избяга от чуковете, които се стовариха върху съзнанието му. „ГЛЕНДА, РОНИ, ФИРМАТА, БОБ КАРТЪР!“. Беше хванато в капан животно, безкрайно уморено от усилията си да се измъкне от него. Той се озърна трескаво, взе нож от съседната маса и крадешком го напъха в джоба на сакото си. „Спокойно, мистър Кинг, спокойно!“ — бе казало дребното човече.

Бъстър стана от масата и без особени премеждия се добра до мъжките тоалетни. Затвори се в една от тях и със странно удивление огледа китките на ръцете си.

След няколко минути почувства приятна лекота, прииска му се да заспи. „Проклета машина не позна — помисли в просъница. — Нито датата, нито начинът!“. Пред очите му заиграха кръгове, които нарастваха и ставаха все по-огромни, докато потопиха света му в кървав пожар.

После изчезнаха в небитието.

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1081]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47