Христо Пощаков - Още десет хиляди долара

— Защото само ВАЖНИ събития са в състояние да променят жизнената ви линия и ние случайно попаднахме на едно от тях. Не си въобразявайте, че ако се обръснете в осем, вместо в седем часа, нещо ще се промени. Дори да не се обръснете, основните причинно-следствени връзки ще останат същите. Разбира се, ще отворя малка скоба, ако от състоянието на брадата ви зависеше нещо голямо и значимо, нещата щяха да бъдат по-различни, но в случая се касае за ежедневни, банални действия, към които не следва да имаме отношение. Искам да уточня друго важно събитие, като следствие от предишното. Моля, седнете отново и се дръжте спокойно. Сеансите се провеждат бързо.

„След двадесет и един ден, Бъстър Б. Кинг ще спечели на борсата петстотин хиляди долара. Събитието е вероятно“ — бе написано върху новата лента. Предсказанието не беше от неприятните. Бъстър подписа чек за двайсет хиляди и се запъти към изхода.

— Повече твърдост! — извика след него Джон Боулдинг. — Потърсете ме след посещението на борсата!

Гленда се съгласи с развода неочаквано лесно, а младият енергичен адвокат бързо уреди формалностите. Тя си прибра багажа и заедно с Рони замина при родителите си. Дон остана при него по собствено желание. Обезщетението на Гленда намали банковата му сметка с триста хиляди.

Напоследък той се прибираше в празната къща и по навик се запътваше към стаята на Рони, но застоялата тишина болезнено напомняне за промяната, настъпила в живота му. Дон се мяркаше рядко — когато имаше нужда от пари. През останалото време пореше улиците с новата си 4ямаха" и си създаваше неприятности с пътната полиция. Бъстър плащаше глобите и въпреки разправиите с него, нищо не се променяше.

Тази вечер той се почувствува безкрайно нещастен. Избра обществото на бутилката и несъзнателно се настани във фотьойла на Гленда. Беглият преглед на телевизионните програми не му донесе облекчение, угаси екрана и впери невиждащ поглед в полутъмния хол.

Беше изгубил представа за изминалите часове, когато ярката светлина го сепна. Както винаги досега, не бе усетил потайното влизане на Дон.

— Пак си къркаме, а старец? — каза синът му насмешливо.

В гърдите на Бъстър се надигна парлив възел и тръгна към гърлото му.

— Не можеш ли да се държиш по-нормално? — изрече пресипнало. — Лишавал ли съм те от нещо?

Нахалното изражение на Дон се омекоти, по лицето му пробягна сянка на съчувствие. Той пристъпи към баща си и седна на облегалката на фотьойла.

— Нямам нищо против тебе, макар още да си луд по сополивия Рони. Би следвало да те мразя, но някак си не се получава. Трябва да се понасяме, нали живеем заедно? И престани да пиеш, мамичката не заслужава подобно гасене на мъките.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш?Впрочем възможно е, нали съпругът научава последен. От няколко години тя те мамеше с Боб Картър. Използуваше пътуването по сделките и заетостта ти в кантората — нали винаги предупреждаваше за закъсненията. Веднъж й направих страшен скандал, но ми каза да си гледам работата. Затова толкова бързо офейка, предполагаше, че отдавна си научил. Едва я понасях напоследък.

Бъстър се опита да прикрие смущението си. Боб Картър?! Никога не би предположил. Собственикът на сродна фирма, с когото си разменяха клиенти, партньорът на тенис, услужливият приятел!

— Нещо се умълча, старец. Разбирам, неприятно е. Да върви по дяволите, не мисли повече за нея. Я по-добре да си поговорим на други теми.

— Колко? — попита отпаднало Бъстър.

Дон прибра чека и след не повече от минута, шумът на мотора му се отдалечи от къщата. Винаги пренебрегван, черната овца на семейството, все пак той беше останал при него. Но въпреки, че под грубостта му прозираше мимолетно съчувствие, те приличаха на самотни мореплаватели, които през океана от отчуждение контактуваха с едва доловими сигнали. Бъстър отпи последната глътка, после несигурните му стъпки неуверено го понесоха към празната спалня.

На следващия ден изгуби на борсата петстотин хиляди долара.

— Прекрасно, наистина прекрасно! Жизнената ви линея се променя осезаемо! — възкликна Джон Боулдинг.

— Може би прекалено осезаемо — отвърна мрачно Бъстър. Доколкото си спомням, предсказанието на машината беше точно обратното.

— Да, ако не бяхте се развели. Очевидно причинно-следствената връзка е променила характера си, което съвпада с нашата цел. Горе главата, вие струвате повече от петстотин хиляди долара! Предлагам да оставим лошите мисли и да направим два нови сеанса.