Христо Пощаков - Още десет хиляди долара

Гленда извърна глава и тежката й, така харесвана коса се спусна на вълни върху рамото й.

— Не зная — отвърна вяло. — Не ми пречи да гледам.

Недоволен от себе си и от всичко останало, Бъстър се запъти към кухнята. „Дали да й кажа, все пак? Има ли смисъл?“ — двоумеше се той, докато разглеждаше съдържанието на хладилника. Извади шунка, салам и масло, накрая протегна ръка към запотена бутилка водка. Докато вземаше хляба, зад него се промъкна безшумно, по котешки, здрава набита фигура.

— Подредил си се. Хапваш си и си пийваш — подигра се Дон вместо поздрав и се тръшна на съседния стол. — Старец, дай стотачка на заем — добави нахално и се изхили неприятно.

„Не е наследил моето телосложение, нисък е като майка си — помисли Бъстър. — Ако го удари, как ли ще реагира?“ Огледа здравите мускули, изпъкнали под плътно прилепналите кожени дрехи и се отказа. Само това липсваше за завършек на вечерта. Дон продължаваше да го следи с поглед на хищник, очакващ жертвата си. След кратък напрегнат и неприятен размисъл, Бъстър капитулира. Извади чековата си книжка и бавно попълни цифрата.

— На твое място бих пуснал повече — произнесе Дон иронично. — Но ти винаги си бил стиснат.

Той напъха небрежно чека в джоба си и излезе. „Дори не каза къде отива — отбеляза Бъстър с горчивина. С какви гадинки съм заселил дома си!“ Напълни чашата до върха и му се прииска да забрави всичко.

— На вашите услуги, мистър Кинг — ръкува се Джон Боулдинг, изтъкан от любезност. — Признавах, напоследък често мислех за вас. Спомних си и за други наши клиенти, които целенасочено се опитваха да променят неприятни за тях събития, но като цяло, това не се получаваше. Разбирате ли, касае се за обратен запис, за нещо регистрирано в бъдещето. Не твърдя, че те нямаха известен успех, но той беше временен. Рано или късно, жизнената им линия влизаше в нормалното си русло и корекциите се заличаваха. Въпреки фактите, аз достигнах до поразяващи изводи. При една непрекъсната, уверена в благоприятния си изход дейност, тревожното за вас събитие може да се отмести за неопределен период в бъдещето. Накратко, вашия случай има теоретично решение! Но преди да пристъпим към целенасочени действия, трябва да направя малка уговорка и искам да бъда разбран правилно: фирмата не е в състояние да прави компромиси, съществува управителен съвет. Аз съм само скромен директор.

— За какво намеквате?

— За разходите, естествено. Остатъкът от живота ви ще бъде проследен по етапи, а събитията между тях коригирани по мое указания, но това струва много пари. Необходимо е вашето доверие, придружено с гаранции за платежоспособност. От наша страна сме съгласни на известна отстъпка — специфичността на случая и нуждата от многократни сеанси ни позволяват да сведем цената на всеки от тях до десет хиляди. Приемате ли условията?

— Да — съгласи си Бъстър. — Ето кредитната ми карта.

— Тогава да посетим машината. Ще започнем с 14-дневен период от живота ви, а в последствие, в зависимост от настъпилите промени, ще коригираме неговата продължителност. Усещам известно неразбиране, но скоро всичко ще стане ясно.

Те излязоха от кабинета, прекосиха няколко зали, изпълнени със служители и се спряха пред вече познатата на Бъстър метална врата, която се вдигна, за да ги пропусне в тясно, заето от непонятна апаратура помещение. Младият, аскетичен на вид оператор, настани клиента в удобно кресло, сложи каската на главата му и седна пред лъскав пулт. Пръстите на ръцете му затанцуваха по клавиатурата, след няколко минути от тесен метален процеп се подаде късче хартиена лента. Джон Боулдинг я откъсна и прочете тържествено:

— След четиринайсет дни ще празнувате годишнината от сватбата си.

Бъстър свали каската ядосано. Стори му се, че десет хиляди долара са твърде много за предсказване на подобно събитие.

— Чудесно! — възкликна директорът. — Прекрасен повод за доказателство на моята теория. Мистър Кинг, имате на разположение две седмици, за да се разведете! Срокът е кратък и би следвало да намерите опитен адвокат. Не се съмнявам, че при вашите възможности всичко ще мине гладко. Успехът на това начинание е изключително важен за постигане на крайната цел!

— Защо трябва да го направя?

— Тоталната промяна на събитието ще промени причинно-следствените връзки или казано по-просто — вашата жизнена линия. Нали искате да живеете повече?

По челото на Бъстър изби хладна пот.

— Не можем ли да започнем с други, по-ранни събития? — попита нервно. — Защо непременно с годишнината от сватбата ми?