Христо Пощаков - Още десет хиляди долара

„След седмица Бъстър Б. Кинг ще спечели голяма сума от тотализатора“ — гласеше текста на първата лента. „Две седмици след това събитие, ще направи изгодна сделка с недвижими имоти“.

— Добри перспективи — отбеляза директорът. — Но ще се простите с първата възможност. Забравете за тотализатора, просто няма да си купите фиш!

— Вие се подигравате с мен!

— Напротив, боря се за живота ви. Впрочем, не принуждаваме никого насила. Платете сеансите и правете каквото искате. Уговорихме се за пълно доверие, но виждам, че трудно го постигаме. И така, продължаваме ли или не?

— Продължаваме — потвърди Бъстър намръщено и подаде кредитната си карта.

Четиринадесет дни след последната среща с Джон Боулдинг, той вложи последните си средства в закупуване на обявени на търг участъци, наложи се да добави и отпуснатия му банков кредит. По-късно геоложките проучвания на терените показаха наличие на високи подпочвени води и застрояването им в утежнени условия се оказа неизгодно. Изтегленият кредит трябваше да се погасява и Бъстър се оказа в състояние на фалит. Вещите лица от съда описаха движимото му и недвижимо имущество, чиято стойност едвам покри дълговете. Получи известна отсрочка, но след няколко дни щяха да го изхвърлят на улицата.

За разлика от друг път, шефът на „Фютчър дитърмининг“ не го посрещна особено радушно.

— Не изглеждате добре, мистър Кинг — отбеляза той без обичайния си патос. — Вече разбрах, работите не вървят както трябва. Въпреки всичко, длъжен съм да ви уверя, че започнатото от нас дело отива към отличен край. Да си призная не очаквах такива тотални промени в следващото събитие, направо съм изненадан! Ала както се казва: всяко зло за добро. Уверен съм, че жизнената ви линия е съвсем променена и остава да уточним това, но за жалост възникнаха малки усложнения. Управителният съвет реши бъдещите ви сеанси да се предплащат. Не вярвам да не сте скътали нещо, както се казва за черни дни.

Малкото човече го изгледа с хитра усмивка и Бъстър изпита неволното желание да го удуши. Изглежда, че намерението му беше отгатнато, защото Джон Боулдинг се сви страхливо зад бюрото си.

— Спокойно, мистър Кинг, спокойно! — извика уплашено. — Спомнете си нашия договор! Ние поехме гаранциите за живота ви, а вие разходите. Не сме кръвопийци, просто такива са правилата! Погледнете трезво на нещата и отговорете: в състояние ли сте да заплатите следващ сеанс?

Бъстър вторачи в него празен поглед.

— Да, след няколко часа — мъчително се раздвижиха устните му.

— Така и предполагах — облекчено въздъхна човечето. — Фирмата продължава да бъде на ваше разположение.

Той отвори касетката, стояла скрита в подземието на къщата и изсипа съдържанието й. Диамантена огърлица, два тежки пръстена украсени с брилянти, няколко масивни гривни. Всичко, което бе наследил от майка си, наследница на богат род. Беше ги крил от Гленда, с намерение да ги подари на бъдещата съпруга на Рони.

— Двадесет хиляди — отсече бижутерът. — И нито цент повече.

Предлаганата цена едва ли се доближаваше до половината от истинската, но Бъстър прие.

— Заплатете в налична сума — заяви кратко.

Бижутерът го изгледа учудено, след това пренебрежително сви рамене и каза:

— Изчакайте няколко минути.

Пачката от стодоларови банкноти беше издула джоба му като приятен спомен за по-добри времена. Безразлична към него, тълпата го влачеше по улицата. Бъстър се предаде на слепия й устрем, съставен от хиляди дребни човешки цели и се почувствува пътник към нищото. Изминалият ден бе оставил в главата му неясна мътилка, в която бавно се утаяваше безразличие.

Лъскавият вход на някаква банка го подсети за първоначалното му намерение и го извади от състоянието на безтегловност. Той влезе във вътрешността й, застана пред едно от гишетата и посегна към пачката. Когато отново излезе на улицата, зад гърба си бе оставил сметка от десет хиляди на името на Дон.

— Всичко е наред — отбеляза със задоволство Джон Боулдинг, след като внимателно преброи парите. — Да пристъпим към следващия сеанс.

— Интересува ме проверката на крайната дата… Нали разбирате…?

— Напълно понятно, мистър Кинг, но струва ми се малко прибързано. Да си призная, аз също съм любопитен да науча отговора от машината.

„На посочената дата Бъстър Б. Кинг или ще падне от покрива на небостъргач, или няма да падне.“