Христо Пощаков: Така е справедливо, Боткин

Тенев се изкашля многозначително и продължи:

— Понеже аз и Фонг не сме в състояние да останем десетина години, за да ти правим компания до завършване на благородното дело, съвсем логично е да останеш ти. Не мисли, че на Земята няма да направим нещо за тебе — все някога ще убедим старците да изпратят кораб, който да те прибере. Зная, тежко е, но няма друг изход. А дългият ти престой на тази планета няма да мине напразно. Ще обогатяваш собствения си опит, ще придобиваш нови знания, напълно ще изследваш хронарните насекоми, дори ще имаш време да селекционираш от тях нова раса, която ще бъде с повишена производителност и ще те подпомага в усилията ти със синтезатора. Освен това тук се намират туземки, а те ще изглеждат достатъчно екзотично всред луксозната обстановка на лагера. Ще натрупаш материал за мемоари, можеш да станеш прочут! И така, Боткин, съгласен ли си да останеш?

— Не искам! — заяви той пребледнял. — Страхувам се!

— От какво? От туземките ли?

— Така, изобщо…

— Като открадна големия свещен камък и те гонеха, не се ли страхуваше?

— Беше различно. Тогава доминираха научните ми интереси.

— А сега доминират нашите и при липса на доброволно съгласие инструкцията предвижда гласуване. Аз съм за твоето оставане. Ти, Фонг?

Ръката ми неуверено се повдигна.

Оттогава се чувствам потиснат, надянал маската на предател. И може би единственото ми утешение са думите на капитана преди старта. Той беше забравил да изключи интерфона в каютата ми, съвсем ясно го виждах на екрана. Преди да натисне злополучния червен бутон, Тенев се почеса по главата и промърмори: „Така е справедливо, Боткин!“

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1095]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47