Христо Пощаков - Така е справедливо, Боткин

— Боткин — каза той строго, — имаш ли още проби от хронарния восък?

— Съвсем малко, колкото първоначално събрах от няколко дупки. После туземците ме подгониха.

— Достатъчно за анализ. Извърши го и вкарай резултатите в програмата на синтезатора. Аз и Фонг излизаме, ти оставаш да работиш. Впрочем колко тежеше топката восък, която открадна?

— Около три килограма.

— Не е много, до довечера ще се справиш със задачата. Знаеш къде се намира шкафът с концентратите, подхранвай се, за да не умреш от глад. И нито стъпка извън кораба, докато не получиш големия свещен камък.

Ние излязохме навън и с трепет се доближихме до угасналото огнище, където радостно ни очакваха остатъците от кулинарните произведения на капитана. Поизгорили и поизстинали, те все още бяха в състояние да подобрят настроението на всеки пътешественик в космоса.

След като се нахранихме, отидохме във времинното ми жилище и започнохме да играем на „Събери 9999“. Сложните правила на тази модерна игра изискваха висока съобразителност и концентрация на умствената дейност, което видимо затрудняваше противника ми. Той демонстрираше слаба тактика, губеше партиите и непрекъснато се сърдеше, без да престава да иска реванш. Към залез слънце бях изгубил всякакъв интерес към действията му, затова появата на Боткин ме спаси.

— Свърши ли си работата? — попита го безцеремонно Тенев, който имаше достатъчно причини да бъде ядосан.

— Химическият състав на восъка се оказа невероятно сложен — отвърна Боткин смутено. — Синтезаторът успя да произведе само негови отделни вериги. Наложи се да търся начини за тяхното допълнително свързване.

— Намери ли ги?

— Да, накрая получих синтетичен восък с отлични качества.

— Тогава няма проблеми, остава да се разходиш до туземците.

— Засега няма смисъл, но може би по-късно…

— Какво го усукваш, Боткин?

— Имах предвид количеството…

— Колко си синтезирал?

— Около един грам. Обясних, молекулните вериги са извънредно сложни.

— И това за цял ден! Разбираш ли какви ги плещиш?!

Капитанът се изправи застрашително — като масивна скала, готова да смаже пигмей.

— Нима намекваш, че поради този мизерен добив ще висим тук десетина години?! — изръмжа през зъби и Боткин се скри зад гърба ми.

— Убий ме, не може да се направи повече! — изкрещя над главата ми великият откривател.

Ако на тази планета имаше мухи, в настъпилата гробовна тишина щеше да се чуе бръмченето им. Тенев се олюля от последния удар на съдбата, прехапа устни и почервенял от ярост, изхвръкна от стаята. Изкара си го на вратата, която по чудо се задържа на пантите си. Боткин се повъртя още малко, потърси съчувствие, не го намери и изчезна безшумно.

На сутринта се замислих върху събитията от предишния ден. Реших да направя няколко физкултурни упражнения, за да избистря мозъка си, и задълбочено да анализирам ситуацията, в която бяхме попаднали. Отворих прозореца да влезе чист въздух и докато скачах на въже, в полезрението ми се появи капитанът, придружен от Тутма. Веднага изскочих навън с намерение да се присъединя към тях, но категоричният жест на Тенев ме върна обратно. В коридора се сблъсках с Боткин, изгледах го унищожително и без да го удостоя с повече внимание, продължих пътя си към тоалетното помещение, където спокойно можех да обсъдя реалната възможност за по-дълъг престой на тази планета.

След около половин час капитанът ни повика на кораба. Посрещна ни сериозен и замислен, едрата му физиономия изглеждаше прегърбена от тежеста на невидимо бреме.

— Боткин — започна тържествено, — отговорността е страшно нещо, особено върху собствените ми плещи. Необходимо е да ме разбереш правилно — да ме изслушаш с повишено внимание, без да се сърдиш. Преди малко проведох обстоен разговор с върховния жрец Тутма. Установих, че е интелигентен и мъдър човек, достатъчно склонен към известни компромиси, които за съжаление не те засягат. Затова трябва да осъзнаеш нещастието, сполетяло този симпатичен народ, и да се убедиш в неговите основателни претенции. Оказа се, че туземците използват хронарния восък като часовник. Той има свойството да се изпарява бавно, като различни по тегло събрани количества отчитат различни периоди стабилизирано време. При тукашните непостоянни условия точното му измерване се е превърнало в религия, в единствен смисъл на живота на аборигените. Свещеният голям камък е предназначен да отмерва местните векове и ако не го синтезираш, ще погубиш основата на летоброенето, ще унищожиш фундаментите на уникална цивилизация! Разбираш ли, Боткин? Морално си задължен да възвърнеш това, което по право й принадлежи!