Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Глъчта на черупките обаче удави излиянието му. Накрая той седна, обещавайки да поднови исканията си, когато Обраслия пристигне. Джейк широко се усмихна на задния ред.

Не се наложи да чакат дълго. Вратата се отвори, Риъл Маккой влезе и командва:

— Мирно! — Всички скочиха като на парад. Когато и последният замръзна, Маккой продължи: — Всички да приветстват Нептунус Рекс, Повелител на Бушуващия мир.

— Хайл — изрева страстно мнозинството.

Царската свита влезе, водена от командира на авиоотряда, увит в чаршаф. След него бе Нептунус Рекс със златна корона, подозрително напомняща боядисан картон. Беше с шорти и гуменки. На всяко рамо имаше по една татуировка, изобразяваща гола надарена мадама, а на гърдите — орел в полет. Беше с пелерина от чаршаф и картонен тризъбец. Джейк го позна, когато сядаше на трона си — стол на специална платформа, за да го виждат всички. Боцман Мулдовски.

Риъл Маккой — Дейви Джоунс — зае мястото си на подиума и нагласи микрофона. Беше обут в дълги долни гащи, които двамата с Джейк бяха разкрасили предната вечер с йод, в желанието си да нарисуват риби, октоподи и други морски животни. За жалост костюмът навеждаше на други мисли, реши сега Джейк. Маскарадът му допадаше и това се изписа на лицето му.

Флап Ле Бо отново се изправи.

— Хей, Царю, как си?

Маккой се намръщи. Началството се намръщи. Нептун се намръщи.

— Сядай долу главоного! Уважение към царското присъствие.

— Дейви, ти май не си в час. Аз съм цар Флап от Буугалала. Тъй като и аз съм цар, смятам, че мястото ми не е тук, сред тези лепкави главоноги. Трябва да седя на трон до стария Нептун; сигурно има достатъчно проблеми долу в дълбините, които може да сподели с мен — например как се справя напоследък с морските сирени.

— Добър аргумент, цар Флап. — Публиката не бе особено съгласна с това и го изрази с мощни освирквания. Дейви погледна към Нептун: — Каква ще е думата, повелителю?

Нептун изгледа яростно претендента Ле Бо. — А бе вие, главоноги, не ме ли зачитате? Тук, насред океана, земните титли нямат значение. Предлагам ти, Дейви, приказливецът да цунка царското бебче три пъти.

— Главоного Флап, ти чу царската повеля. Три пъти да цункаш царското бебче. А сега сядай, за да не се изправиш отново срещу яростта на всемогъщия Нептун.

Ле Бо седна. Нацупи се и опита да се разплаче. Почти успя. Вълна смях заля стаята.

Хубаво е да участваш в тази глупост, мислеше си Джейк, хубаво е да се посмееш на воля с другарите си, които споделят с теб това плаване през живота. Двамата с Риъл Маккой здраво се бяха потрудили да докарат малко усмивки и бяха успели. Повечето от главоногите трябваше персонално да застанат пред царския двор, където греховете им се четяха в живописни подробности. На майор Бартоу му извадиха книга с надпис „Sil Vous Plait“ — всъщност инструкция с подменена подложка, от която изпопадаха половин дузина снимки на мадамата на месеца от „Плейбой“.

— Четеш мръсни книжки, зяпаш мръсни картинки... срам, срам! — пееше Дейви Джоунс и Цар Нептун произнесе присъдата: три минавания през Тунела на любовта. След около час подобни глупости главоногите бяха отведени на хангарната палуба, където цялата процесия от черупки и главоноги се качи на един от самолетните асансьори и бе вдигната на полетната палуба за заключителните церемонии и изпълнението на присъдите.

Тунелът на любовта бе от платнища и бе пълен с боклук от столовите. Всички главоноги минаваха поне веднъж през него, отявлените грешници — по няколко пъти. На изхода имаше черупки с маркучи с морска вода, които къпеха нещастниците. Това бе само началото на одисеята на главоногите.

Следваше царското бебе — най-дебелата черупка на борда. Той седеше на трона гол. Тумбакът му обилно бе намазан с арестерна грес. Жертвите трябваше да го целуват по пъпа. Бебето ентусиазирано помагаше на тези, които се съпротивляваха, хващайки ги за ушите и косите с лапи, омазани с грес. След като се изредяха няколко жертви, бавачките намазваха отново корема с грес от петдесет и петгалонов варел, който стоеше наблизо.

След бебето бе царският зъболекар. Той пръскаше в устите на жертвите лютива смес от една пластмасова бутилка за кетчуп. Обикновено веднага трябваше да се прави промивка.

По-нататък се минаваше през Бръснаря — с още грес и през царския физкултурен салон. Одисеята на главоногите приключваше с преплуване на царската лагуна, платнен басейн, дълбок шест инча. Но както Джейк разбра, наблюдавайки жертвите, водата в басейна беше само инч. Тя беше над нещо, дълбоко пет инча, нещо зелено с ужасна воня. Черупките седяха наоколо и обсъждаха произхода на сместа. Главоногите трябваше да преплуват лагуната. Черупките помагаха при излизането, избърсваха и сърдечно поздравяваха новите членове. Джейк се пльосна в мътилката и я прецапа, насърчаван и съветван от колегите си на отсрещния бряг, които го бяха изпреварили.