Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Мислиш ли, че му е било наредено? — попита Флап, когато той си сложи шлема и можеше да чува СПУ-то.

— Откъде да знам?

Една вечер, когато Джейк влезе в каютата си, финансистът го погледна и изохка:

— Пак си се подстригал! За Бога, Джейк, защо просто не обръснеш проклетата си глава и не сложиш край на това?

Графтън огледа прическата си в огледалото над мивката. — Какво ми пееш? На мен ми харесва.

— Това не е ли третото ти подстригване тази седмица?

— Е, признавам, че да гледаш проклетите морски пехотинци как прескачат час по час до бръснаря, подронва моя морал. Чувствам се като черна овца, ако не спазвам ритуала. И какво толкова те е грижа за моята коса? Нали рано или късно ще спре да расте.

— Съсипваш ми реномето, Графтън. Вече ме гледат подозрително. Почвам да се чувствам чужд сред свои.

— Четеш Ане Нин, нали?

— Бартоу ми я даде. Ау, трябва да я прочетеш. О ла, ла. Отваря нови хоризонти пред мен.

— Над какво се трудиш тази вечер? — Риъл бе разхвърлял листа по цялото си бюро, но нямаше нито една борсова извадка наоколо.

Усмивката изчезна от лицето на Маккой и той бързо обърна наопаки няколко от листата, за да не може Джейк да види какво пише. После се усети и облягайки се назад, изгледа Графтън от горе до долу. Лицето му се проясни и след секунда пак бе ухилен.

— След два дни пресичаме чертата.

Чертата беше екваторът. Групата плаваше на югоизток, щяха да обиколят остров Ява и да се върнат пак в Китайско море през пролива Сунда. По необходимост корабът щеше да пресече екватора два пъти.

— И какво от това?

— В ескадрилата само аз от офицерите съм черупка. Всички останали, включително и ти, сте главоноги. — Главоного беше всеки моряк, който никога не бе пресичал екватора. Черупка бе всеки, правил това преди и посветен в Светото тайнство на Древния орден на Членестоногите. Много лесно бе да се провери кой е и кой не е член на ордена. В съответствие с традициите в досиетата на всички черупки бяха записани датата, името на кораба и географската дължина на мястото, където е станало събитието.

— Жалко, че пропускаш майтапа — каза небрежно Джейк. Маккой се изкиска.

— Нищо не ще пропусна, моряко. Аз ще играя Дейви Джоунс на тържеството. А ти, ако искаш, можеш да ми асистираш.

Джейк остана като треснат.

— Искаш помощ от долна твар като главоного?

— Ще трябва да прикрием този факт. Не можем да оставим подобно скандално нещо да се разчуе. Това ще е твоят дан в прослава на Цар Нептун. — Той вдигна документите, които се бе опитал да прикрие, и ги подаде на съкафезника си.

Следващите два дни минаха във весела суетня. Накрая великият ден настъпи. Разбира се, по план нямаше полети. Цяла сутрин черупките сноваха из кораба по най-различни тайнствени задачи, придружавани от весело кикотене.

По корабната уредба на всички главоноги бе издадена стриктна заповед да не напускат каютите и спалните си помещения след обяда и да чакат да бъдат призовани в светейшото присъствие на Нептунус Рекс, Повелител на Бушуващия мир. Фактически Нептуновците бяха повече от две дузини, избрани стриктно по старшинство, т.е. по броя на пресичанията на екватора. Всички церемонии щяха да се състоят едновременно — по различните палуби на кораба, всяка една водена от Нептунус Рекс.

В своята каюта Джейк съблече униформата, облече цивилни шорти и тениска, обу чифт налъми за баня и зачака своето повикване.

— Главоного Графтън, яви се в стаята за инструктаж.

— Разбрано, сър.

Джейк свали часовника и идентификационните си пластини. След като се убеди, че ключът от каютата е в джоба му, той излезе и затвори вратата.

Стаята за инструктаж бързо се изпълваше с другари по съдба. Джейк седна на обичайното си място. Подполковник Халдейн седеше до бюрото на дежурния офицер и шепнешком разговаряше със заместника си. Тъй като двамата също бяха главоноги, за тържеството бяха облечени в дънки и зелени фланелки на Морската пехота. Навсякъде покрай преградите стояха униформени офицери от другите ескадрили и командването. Черупки. Те не спираха да се закачат с морските пехотинци и Графтън:

— Какво ви чака, главоноги такива... Само почакайте да дойде Цар Нептун... Лепкави гадини, бая сте я загазили...

Говорителите пропукаха. Звън-звън, звън-звън, звън-звън, звън-звън, звън-звън. Десет камбани.

— Пристига Повелителят на Бушуващия мир.

Наблюдателите нададоха приветствен вой и продължиха да закачат събраните жертви, които не им оставаха длъжници във физиономиите. Флап Ле Бо стана прав и скръсти ръце пред гърдите си. На главата си имаше възглавница, вързана с панделка. Лицето му беше на райета. Веднага бе освиркан, защото се опита да обясни, че е африкански цар, повелител на Буугалала и държи на по-специално отношение от този тип Рекс.