Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Не — изкрещя Маккой.

Куката пльосна на палубата, колесникът се сви и въже номер две засвири на макарите.

— Е, тоя е същински късметлия — каза Маккой на наблюдателя и сигналиста, когато ревът от двигателите на Фантома затихна. — Търсеше палубата и вероятно щеше да се очисти, ако в този момент тя не потъваше надолу. Още едно чудо. Кой каза, че Господ не е от нашите?

Последваха още А-7. Първият се приземи без проблеми, но вторият докладва, че губи ориентировка.

— Разбрано. Крилата са ти хоризонтирани, скоростта ти е по-голяма. Отиваш над глисада. Стръмна глисада, прехващай с повече газ. Увеличи газта. — Приближаваше се и червената лампа на колесника му се видя. Скоростта му падаше. — Газ. Газ! Газ!

На третия път Риъл Маккой включи червените лампи, но вече беше късно. Двигателите на Корсеъра започнаха да набират обороти, но колесникът опря и нещо проблесна. С ревящи двигатели самолетът пробяга по палубата, през въжетата и вдигна нос. Маккой извика по радиото:

— На втори, на втори, на втори.

Веднага след това той подаде ръкохватката на лещите и слушалките си на сигналиста и се втурна към кърмата. Джейк Графтън го последва.

Почти нищо не се виждаше, а и палубата здраво се клатеше тук, на петстотин и петдесет фута от центъра на тежестта на кораба. Корабът беше като гигантски трион. Човек трябваше да държи краката си свити, за да може по-лесно да парира колебанията.

Маккой извади от джоба си фенер и започна да оглежда. Наведе се и вдигна парче метал. После освети рампата — извития край на полетната палуба на кърмата. Рампата се извиваше надолу под ъгъл от 30 градуса и свършваше след осем фута. Това беше краят на кораба. Лъчът на фенера се спря на три фута от осевата линия, върху дълбока резка.

— Ударил е куката — каза Маккой на Джейк, обърна се и се затича към платформата.

Щом се качи, Маккой каза на сигналиста:

— Разбил е куката в рампата. Кажи на Центъра.

Без кука самолетът можеше да бъде приет на борда само с барикадата — огромна найлонова мрежа, която подобно на мрежа за бадминтон се опъваше напряко на полосата за кацане. Или трябваше да бъде изпратен на запасно летище в Япония. Центърът реши да изпрати повредения самолет в Япония.

Маккой подаде парчето метал на Джейк и се върна към основната си задача. Чакаха го Виджилънтът, един А-6, един ЕА-6Б, Хокаят и накрая — танкерът КА-6.

Джейк взе фенерчето от Маккой и огледа парчето, което беше голямо колкото юмрука му, с няколко остри ръба. Да, със сигурност беше от края на куката. Тежеше около паунд.

Погледна нагоре, за да види как се справя Виджи-то. Този път пилотът се отклони вдясно от оста, но веднага коригира. За момент изправи криле и Маккой го остави да продължи. Но когато вече бе в непосредствена близост, лявото му крило увисна отново. Виджилънтът се завъртя към платформата. Маккой изкрещя „На втори“ и се хвърли на дясно.

Джейк не откъсваше поглед от самолета, но Маккой го избута пред себе си. Джейк почти успя да стигне ръба, когато РА-5 прелетя над него с включен форсаж и куката му мина толкова близо, че можеше да я докосне. Джейк инстинктивно наведе глава.

Това се казва близко. Прекалено близко. Джейк установи, че само двамата с Маккой бяха останали на платформата. Той погледна надолу вдясно и две ръце се показаха от тъмнината и хванаха ръба до краката му. Останалите бяха скочили в мрежата.

Качваха се обратно един по един. Сигналистът се наведе, вдигна слушалките и ги сложи обратно на главата си. Маккой се наведе към него:

— Кажи на Центъра, че им препоръчвам да пратят Виджи-то на брега за дозарядка и за да се освести малко. Дано се успокои.

Центърът изпълни препоръката му.

След като и последният самолет се прибра на борда. Джейк и Маккой се отправиха надолу.

— Доста забавно — каза Джейк на РК-то

— Копеле тъпо, трябваше да скочиш в мрежата.

— Е, не смятам.

— Това Виджи за малко не ни очисти. Не се майтапя.

— Дяволска серия.

— Съгласен. Разбра ли за А-7, който си цапардоса куката в рампата?

— Не.

— Сигналистът ми каза. Нещастникът трябвало да катапултира — на път за брега хидравликата му отказала напълно. В момента е във водата.

— Шегуваш се.

— При отката на куката след удара сигурно е била разкъсана някоя хидромагистрала. Сега се бори за живота си накъде там. Още една чудесна нощ за Флота.

Пилотът на РА-5С „Виджилънт“, който толкова се бори на глисадата, кацна в Япония и зареди. Върна се на кораба за последната серия и след добър заход улови третото въже. За разлика от него, пилотът на А-7 с отказа в хидравликата бе спасен едва в десет часа на другия ден. Прекара нощта в спасителния си сал, подмятан от бурното море. Четири пъти бе падал от сала си, успявайки обаче да се качи обратно всеки път след порядъчна доза морска вода и повръщане. Накрая напъните изкарали кръв. Продължаваше да повръща и да се напъва и на въртолета, наложи се да го упоят и да го сложат на системи, толкова се бе обезводнил. Страдаше и от хипотермия. Но беше жив и със здрави кокали. Колегите го чакаха в дълга редица, за да му кажат добре дошъл сред живите.