Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Пред клуба имаше редица от таксита. Джейк и Флап отидоха при най-предното. Джейк отпи по една здрава глътка и от двете си питиета, за да не ги разсипе, и се намести на задната седалка.

Понесоха се сред облак синкав дим, с ревящ двигател. Филипинецът се бе залепил за волана на малката кола и ръгаше съединителя и скоростите като Марио Андрети.

Голф-игрището се намираше в долина. Джунглата бе отстъпила на трасе с безупречно качество. Някъде отвъд, в гъстата тропическа растителност имаше десетфутова ограда с бодлива тел на върха. Зад тази ограда живееха едни от най-бедните хора на света — управлявани от военни, начело с корумпиран тиранин. Местните, които поддържаха игрището и, разбира се, никой не допускаше да играят там, получаваха за труда си огромната сума от един американски долар на ден.

Тази ситуация беше дяволска несправедливост, особено ако си вече на четири питиета. Най-добре беше да не се мисли за това, за огромната разлика в социалния статут на хората, които обикаляха трасето с косачките и изглаждаха бункерите с гребла, и понаквасения глупак, който се возеше на лъскавия японски голф-карт. Великият каньон 31 31 Великият каньон на река Колорадо в САЩ — бел. прев. , делящ мечтите на едните и другите, бе необозрим.

Жегата и влагата правеха въздуха лепкав, но под платнището на голф-карта беше поносимо. Джейк се задоволи с карането, докато Флап се бореше със стикове и топки.

— По-горещо е от ада — каза той на Флап.

— Да. Шибана тропическа гора.

— Джунгла.

— Тропическа гора. За джунглата не им пука, но за спасяването на тропическата гора доларите валят като дъжд.

— Защо?

— Не знам. Последната дупка я направих със седем удара.

— Това е доста. Май не си много добър.

— Когато играя голф, играя по много. За мен е важно да праскам топката.

— Тогава сам си пиши резултата. Аз само ще карам.

— Шофьорът на голф-карта пише резултата. Така се прави във всички големи клубове. Пебъл Бийч, Инвърнис, навсякъде. Запиши шест на първата и седем на тази.

— Не лъжеш, нали?

— Кой? Аз? Разбира се, че лъжа. Не забравяй, че съм негър.

Джейк записа резултата и подкара карта.

— Не трябва да наричаш себе си негър. Не е добре.

— К’во знаеш ти, нали аз съм черният?

— Да, ама аз трябва да те слушам. А на мен думата не ми харесва.

— Бас ловя, че все някога си я използвал.

— Като дете, да. Но не ми харесва.

— Пий си и карай. Прекалено горещо е да мислиш.

— Не използвай тази дума. Сериозно.

— Щом така искаш.

— Пиенето ми свърши.

— Е, можеш да се напиеш и довечера. Сега стой полупиян и се наслаждавай на удоволствието да наблюдаваш играта на най-добрия на света негър-афроамериканец, докато размишляваш върху множеството свои грехове.

— Беше добър ден за напиване.

— Ще има още много такива.

Проблемът, призна си Джейк някъде около четвъртата дупка, е че той не мечтаеше за нищо. Всеки трябва да има мечти и цели, за които да се бори. Той нямаше никакви. Това, заедно с джина, съвсем го умърлуши.

Той не искаше да става шкипер на ескадрила, адмирал или фермер. Нито вицепрезидент, отговарящ за това или онова в някоя голяма и важна корпорация, който се кефи на новия си буик, на тлъстата си служебна сметка, на къщата в баровски квартал, на русата си жена с голяма усмивка, големи цици и чанта, пълна с купони за намаление от супермаркетите. Не искаше да притежава инвестиционен пакет и да прекарва сутрините си в четене на „Уолстрийт Джърнъл“, за да види колко е забогатял. И накрая, просто ей така, не му пукаше въобще за френски романи.

Не искаше нищо. И не искаше да става нещо.

Какво, по дяволите, правеха хората, които нямаха мечти?

Наистина някога бе искал да стане добър пилот на бомбардировач. Като влиза в стаята за инструктаж, най-великите въздушни асове да го приемат като равен. Но след като го постигна, разбра, че не струва и топла плюнка.

Независимо от това, доста се бе старал. Беше нещо все пак. Бе искал нещо и с доста труд го бе постигнал. И все още беше жив. За разлика от много други. Жив. Това беше нещо, нали.

Той продължаваше да размишлява, когато две дупки по-късно Флап седна отдясно след началния удар и каза:

— Има някой в джунглата до следващата дупка.

— Как разбра?

— Две птици излетяха от там, докато се готвех за удара.

— Птиците обикновено летят — отбеляза Джейк. — Това е джунгла. Там има милиони.

— Но не по този начин.

Джейк се огледа. Освен тях двамата наоколо нямаше никой. Нямаше дори филипинци от персонала.