Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Самолетът беше изключително бърз — без проблеми достигаше скорости над Мах 2. За това помагаха голямата стреловидност 30 30 стреловидност — ъгълът, който сключва предният ръб на крилото с напречната ос на самолета , удълженото тяло, острият, като игла нос и двата огромни двигателя с форсаж. За сметка на това, кацането с Виджилънт на самолетоносач беше кошмарно. Джейк смяташе, че пилотите на Виджилънт са супермени, най-добрите. И все пак най-много кураж бе необходим на тези, които се возеха отзад. Те яздеха този див кон, без да могат по никакъв начин да влияят на съдбата си. Още по-лошо: кабината на навигатора беше отделена от тази на пилота и имаше само два миниатюрни люка. Те не виждаха нито напред, нито назад, а зрителното поле от двете страни бе крайно ограничено. Навигаторите на А-6, които седяха до своите пилоти и имаха идеален обзор, се отнасяха с голямо уважение към колегите си от Виджилънт. „Все едно да летиш в собствения си ковчег“ — казваха те и потръпваха в суеверие.

Тази нощ пилотът на Виджи-то имаше сериозен проблем.

— Губя пространствена ориентировка — каза той на Маккой.

— Вярвай на топката — отвърна му РК-то. — Крилете ти са хоризонтални, палубата се движи, намали корекциите. Леко си над глисада, отнася те в ляво... Внимавай с курса! — Виджилънтът беше голям самолет с шейсет фута разпереност, а между ограничителните линии на полосата за кацане имаше 115.

— Вдигни лявото крило, дай малко газ... по оста си. Виджи-то пресече рампата и дясното му крило увисна.

— Хоризонтирай крилата — изрева Маккой по радиото.

Виджилънтът се наклони наляво, носът му се издигна. Джейк метна поглед на монитора — РА-5С беше прекалено вдясно — краят на крилото му бе почти над ограничителната линия.

Той чу грохота и погледна към самолета точно навреме, за да види огнените езици на форсажа — всеки от по петнайсет фута. Светлината разкъса нощта, придавайки призрачен вид на самолетите и хората, които чакаха отвъд дясната ограничителна линия.

Големият самолет прелетя с кука, висяща на не повече от пет фута от палубата и се издигна отново в небето. Едва тогава пламъците на форсажа изчезнаха. Грохотът от двигателите продължи още няколко мига и отмина.

Среща с огнедишащ змей, помисли си Джейк, леко шашнат от сцената, на която току-що стана свидетел.

— Новобранец, това му е първото плаване — каза Маккой на колегите си и продиктува забележките си на наблюдателя.

Клатенето на кораба бе по-осезателно, особено тук, на платформата. Когато палубата достигаше горната точка на отклонение, той усещаше как краката му олекват.

Маккой също забеляза това и увеличи ъгъла на глисадата във фреснелните лещи от три и половина на четири градуса. Свръзката уведоми диспечерите в Центъра.

След секунди на глисадата се показа нов самолет, този път А-7 „Корсеър“.

— Три едно нула, топка на Корсеър, 3,2.

— Прието. Четири градуса глисада. Палубата се клати.

Този беше старо куче. Маккой се обади само веднаж — малко повече газ и това беше всичко. Закачи третото.

Следваше Фантомът, който вече мина веднаж на втори кръг. Този път заходът му беше по-установен. Но четириградусовата глисада го подведе, през цялото време поддържаше висока скорост, над рампата прелетя много плоско и отново мина на втори кръг.

А-7, който дойде след него, се нуждаеше от доста подсказване и корекции, но успя да закачи въже. Последва го Фантомът, който Маккой бе командвал на втори. След него бе нов А-7 — Маккой го изпрати на втори, защото палубата му избяга надолу точно когато коригираше високото идване и малко по-голямата скорост. Ако го бе оставил да отнеме газта, пилотът щеше да се окаже в доста нездравословна ситуация — надигаща се палуба и здраво пропадане.

След него успя да кацне един А-6 и отново дойде ред на Фантома, който идваше за трети опит. Танкерът и ясното небе бяха на 21 хиляди фута отгоре — не особено близко и напрежението растеше. Маккой приличаше на натегната пружина, замръзнал в очакване. Взираше се за светлините на Ф-4 под облаците.

Ето го!

— Едно нула две. Топка на Фантом. 4,2. Зарядка.

„Зарядка“ означаваше, че ако не успее да кацне, ще иска дозареждане.

— Прието, топка. Четириградусова глисада, ще ти се струва стръмно, но следвай топката.

Черна нощ, клатеща се палуба, дъжд..., те бяха съставките на страха — смразяващ, леден като смъртта, поглъщащ страх. Пилот от Флота, който отричаше да го е изпитвал, просто лъжеше. Сега, на този заход, пилотът усещаше слузестите му пипала на гърба си. Пресичайки рампата, той намали газта и вдигна носа. Тежкият реактивен самолет мигновено увеличи вертикалната си скорост.