Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк стоеше на платформата и искрено се радваше, че тази нощ не е на полети. Тук бе чудесно, а горе щеше да се поти като прасе, борейки се със самолета, с директорите и с мисълта за оставащото гориво. За да се прибере на борда невредим, всеки трябваше да изпълни успешно захода по прибори, да излезе подготвен на топката и да „вдене иглата“. Когато гониш топката, за теб съществува само самолетът — лостът в дясната ръка, ръчките в лявата и педалите под краката ти. Живееш за този момент; за него си се готвил цял живот и трябва да мобилизираш всичко в себе си, за да оцелееш.

О, да. Наистина беше доволен.

На платформата се качиха и други РК-та и Джейк отиде в задната част, за да не пречи. Всеки от тези специалисти бе дошъл тук да наблюдава, да види още дузина кацания, да се усъвършенства, да научи още нещо. Това бе нормално. При всяко завръщане на самолетите платформата беше претъпкана.

Последният самолет беше все още на катапулта, с двигатели на излетен режим, когато на глисадата се показаха светлините на първия кацащ. Секунда по-късно катапултът сработи и на палубата се възцари необичайна тишина.

Джейк се наведе настрани и погледна зад платнището. Риъл бе скочил на палубата и с лявата ръка притискаше слушалките си. Дясната, с ръкохватката за светлините, държеше вдигната над главата си, за да видят колегите му, че палубата не е „чиста“. Разчетът на средния катапулт работеше с бясна скорост — слагаха защитния капак на совалката и прибираха останалото оборудване. Докато се намираха в зоната за кацане, не можеше да се подаде сигнал за чиста палуба.

— Действайте, хора, — изгърмя гласът на Шефа от палубните говорители. Изглежда вярваше, че подчинените му се справят най-добре, когато ги подканя. Във всеки случай не се поколеба да продължи: — Имаме Фантом на глисадата. Омитайте се.

Последният трактор пресече ограничителната линия до острова, но трима от разчета продължаваха да се борят с капака.

Джейк вдигна шумофона от едното си ухо и чу как Риъл потвърди доклада на пилота за топката.

Шефът отново се обади по говорителите:

— На топката е. Искам палубата да се очисти сега!

Разчетът вече тичаше към пътеката около палубата. Джейк погледна назад. Фантомът беше на около половин миля, на около двеста фута височина и бързо се приближаваше. На колесника му отпред, подобно на стоп-светлини имаше три малки лампи — червена, жълта и зелена, които се командваха от указателя за ъгъла на атака. Червената означаваше недостатъчна скорост, жълтата — зададена скорост и зелената — прекалено голяма скорост. Когато Джейк се вгледа, светеше жълтата, но в следващия миг светна червената.

— Скоростта ти пада — предупреди Риъл пилота. — Малко газ. — Самолетът прелиташе през вихрите зад острова. Двигателите завиха на по-високи обороти, но след миг грохотът отново намаля.

Червената светлина угасна и на нейно място светна зелената.

— Чиста палуба — извика помощникът на РК-то.

— Чиста палуба — потвърди Маккой и свали дясната си ръка. Секунди по-късно Фантомът пресече рампата с ревящи двигатели и търсеща кука. Куката се удари в палубата сред водопад искри, след нея и колесникът. Закачи въже номер две. Двигателите излязоха на излетен режим, но уловен в следващия миг самолетът се закова на място. Фаровете за кацане угаснаха. Дежурният вече тичаше към самолета, подавайки сигнал с палките си за вдигане на куката. Не след дълго Фантомът напусна полосата със сгънати криле.

В същото време Маккой даваше оценката си на наблюдателя, който я записа в своя дневник.

— Малко загуби скорост по средата, о’кей на второ.

Маккой погледна към Джейк.

— Добър заход. Играеща палуба, намалена видимост — справи се чудесно. Бас ловя, че не мога да кацна така в лайняна нощ като тази.

След това отново се качи на палубата, слушайки радиото. Следващият току-що бе излязъл от мътилката. Пак Фантом. Бореше се повече, но и той успя да кацне. Третият Фантом мина сам на втори кръг, а четвъртият — по команда на Маккой. Явно кацанията щяха да се проточат.

Един от наблюдателите даде слушалките си на Джейк. Той ги сложи точно навреме, за да чуе доклада за топката от РА-5С „Виджилънт“.

За Джейк Виджилънт беше най-красивият самолет на Флота. Конструкторите му бяха отредили роля на свръхзвуков ядрен бомбардировач във времето, когато атомните бомби все още бяха доста големи. Бомбата се носеше в тялото и се изхвърляше през специален люк между соплата. Не след дълго във Флота откриха, че този метод на бомбопускане не е сполучлив — бомбата оставаше в спътната струя на самолета прекалено дълго, понякога цели секунди, преди да започне свободното си падане. Никой не можеше да изчисли къде точно ще бъде попадението, а имаше и голяма вероятност бомбата да се удари в самолета, преди да се отдалечи. Затова Виджилънтите станаха разузнавачи — на мястото на бомбата бяха монтирани допълнителни резервоари за гориво, а под корема на самолета — фотоапаратура.