Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк успя да кацне без затруднения и беше изтеглен към острова за презареждане. Остави двигателите да работят.

След малко хеликоптерът кацна на палубата отстрани на острова.

Санитари с носилки се втурнаха към него. Носилките се оказаха излишни. Двамата от екипажа на Фантома вървяха по палубата без чужда помощ, мокри до кости, широко усмихнати, и показваха на всеки срещнат вдигнати палци.

Пет минути по-късно Джейк и Флап все още зареждаха, когато два съветски бомбардировача Ту-95 — огромни, сребристи, с по четири турбовитлови двигателя — се появиха на петстотин фута височина над килватера. Помежду им имаше около хиляда фута разстояние, а отстрани на всеки, подобно на риба лоцман, летеше по един Ф-4.

Всички на полетната палуба замръзнаха: наблюдаваха преминаващото шествие.

— Днес можехме да се справим и по-добре — каза Джейк на Флап. — Трябваше да настроим второто радио на Атаката. Тогава щяхме да знаем какъв е проблемът на 207-и, без да питаме. Трябваше да попитаме за водения. Фантомите винаги се движат в двойки, като змии са.

— Онези сопла, дето се появиха на предното стъкло... — започна Флап и въздъхна. — Сърцепик, човече.

Джейк знаеше какво е сърцепик — доза студена пикня в сърцето.

— Продължаваме — каза той на навигатора.

— Трябва — отговори Флап, прибра Малкълм Х в джоба на летателния си костюм и дръпна ципа.

Една сутрин, когато Джейк влезе в стаята за инструктаж, дежурният офицер, старши лейтенант Дъг Харисън му каза:

— Сър, шкиперът иска да ви види в каютата си.

— Сър! Така ли е в Морската пехота?

— Е, опитваме се.

Джейк въздъхна.

— Знаеш ли за какво става въпрос?

— Не, сър.

— За Бога, името ми е Джейк.

— Да, сър.

— Престараваш се. Остави косата си да порасне поне още инч. Един ден не си лъскай обувките. Вместо трийсет направи двайсет и девет лицеви опори. Иначе може да ти стане нещо.

Каютата на шкипера беше на трета палуба, един етаж под палубата със стаите за инструктаж. За да стигне дотам, трябваше да се спусне през един херметичен люк и да слезе по стълбата след него.

Джейк почука. Старият отвори вратата.

— Влез и седни някъде.

Пилотът се настани. Подполковник Халдейн взе лист хартия, размаха го и после го хвърли обратно на бюрото си.

— Рапортът ти за напускане. Трябва да го разпиша. Какъв коментар искаш да сложа под подписа си?

Джейк беше озадачен.

— Това, което обикновено пишете, сър.

— Юридически рапортът е молба за прехвърляне от редовна военна служба в запас. Така че аз трябва да си дам мнението дали ставаш за запасен офицер. Защо напускаш?

— Подполковник, в писмото си аз...

— Прочетох го. „Желая да направя кариера в цивилния живот.“ Страхотно. Защо искаш да напуснеш?

— Войната свърши, сър. Записах се в школата за запасни офицери, защото иначе щях да получа повиквателна. Получих редовно офицерско звание през 1971, защото ми предложиха и шкиперът тогава ме препоръча, но никога не съм имал желание да ставам професионален военен. Честно казано, не смятам, че ще съм кой знае колко добър. Летенето ми харесва, но за останалото нямам данни. Ако някога отново почне война, ще съм първият доброволец. Просто не искам да служа във Флота в мирно време.

— Искаш да летиш в гражданската авиация, така ли?

— Не знам, сър. Не съм подавал документи още. Макар че може да опитам.

— Ако питаш мен, това е голяма скука. Тръгваш от точка А и летиш до точка Б. Кацаш. Рулираш до ръкава. Спиш в някой хотел. На другия ден се връщаш в „А“. Мисля, че не след дълго човек с твоите умения и опит тихо ще полудее на подобна работа. Ще станеш велик каруцар.

— Сигурно сте прав, сър.

— И какво ще правиш в такъв случай?

— Не знам, шкипер.

— По дяволите, човече, защо ще напускаш, без да знаеш къде ще отидеш? Е, ако си решил да учиш или да поемеш бизнеса на баща си, или да направиш публичен дом в Мексикали — Бон воаяж, — достатъчно си дал от себе си. Но според мен не е така. Ще пусна това по етапен ред, но можеш да промениш решението си, докато не излезе заповедта. Помисли си пак.

— Да, сър.

— А, между другото, шкиперът на Змийските очи се изказа доста добре за начина, по който дозареди 207-и и го изведе на дългата. Бърз и точен прехват, професионална работа.

— Жалко, че се запали.

— Веднага щом намалява скоростта, керосинът влиза в отсеците на двигателите през процепите около люковете за обслужване и се възпламенява. От началото на пожара до прегарянето на хидромагистралите минават само две и половина секунди. Пилотът се катапултира, когато носът тръгва надолу. Потеглил лоста — и нищо.