Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Колкото му трябва, Тексако. След шест-седем минути ще имаме готова палуба. Сега изтегляме всичко напред.

Това означаваше, че всички самолети, спрени на полосата за кацане, се буксираха напред към носа.

Зелената светлина на таблото за зареждане угасна и броячът за горивото се завъртя.

— Зареждаме ви — съобщи Флап на изтребителя.

Прелетяха над кораба. Джейк Графтън отпусна танкера в плавно снижение. Ако по-надолу излезеше от мътилката, той можеше да остави Фантома на третия завой, само на трийсет секунди разстояние от палубата.

Когато броячът, отчитащ подаденото гориво, стигна до две хиляди паунда, Джейк съобщи на пилота на изтребителя.

— Продължаваме. В основния резервоар сега има тон повече. Поне зареждаме по-бързо, отколкото изтича навън.

На две хиляди фута Джейк видя океана. Продължи да снижава. На хиляда и петстотин фута забеляза отляво самолетоносача, който правеше остър завой и се обръщаше срещу вятъра. От това разстояние Графтън можеше да види само два самолета, които продължаваха да се придвижват напред. Съвсем скоро щяха да спрат. На хиляда и двеста фута той хоризонтира, зави наляво и започна да кръжи на около миля от кораба.

Пет хиляди паунда... шест... седем... сега корабът се движеше срещу вятъра, а зад него бликаше правата линия на килватера, снежнобяла на фона на сивото море. Четирите огромни витла се въртяха яростно, тласкайки кораба все по-бързо по водата.

— Змийско око 207, тук ръководителят-кацане. Ще бъдем готови след около две минути. Искам да се откачите от танкера по дългата страна, да спуснете механизацията и да излезете на правата. Вълните още са към петнайсет фута и палубата се клати. Искам да усредните топката и да направите заход по конец.

— Две нула седем.

Джейк прелетя пред кораба. Броячът за горивото продължаваше да щрака. Дотук бяха прехвърлили 8500 паунда.

— Тексако, като ястреб.

— Прието.

„Като ястреб“ означаваше да лети успоредно на кораба, така че ако самолетът мине на втори кръг, да го пресрещне и дозареди.

„Ще стане работата — каза си Джейк. — Това момче ще кацне.“

Броячът спря на около 9700 паунда. Изтребителят се беше откачил. Джейк се изнесе встрани и погледна през рамо. Повреденият изтребител се спускаше и намаляваше скорост, куката му беше свалена, показваше се и колесникът. А горивото продължаваше да изтича от туловището му на равномерна струя, като от пожарникарски маркуч. Воденият се виждаше далеч зад него, все още без механизация.

„Когато пилотът на изтребителя е откачил подвесния резервоар, — разсъждаваше Джейк, — съединението на горивопровода сигурно е било замръзнало и това е причинило разкъсване на горивната магистрала във вътрешността на самолета. Точно над съединението се намира обратният клапан, който очевидно е бил развален. Така свръхналягането в главния резервоар е започнало да изтласква горивото навън през повредената тръба.“

Джейк намали на 250 възела и прибра и отново спусна зареждащия маркуч, за да презареди механизма. „Сега бавно покрай кораба — помисли си той, — за да може ако мине на втори, да бъда право пред него. Така веднага ще се престрои.“

Той се спусна на хиляда фута и на миля от кораба сви рязко встрани, като пое отляво, успоредно на килватера.

Кацащият изтребител прекосяваше килватера и излизаше на финала, когато Джейк забеляза пламъка.

Струята гориво зад самолета се запали. Огненият език беше двойно по-дълъг от самолета и ясно се виждаше.

— Гориш! — изкрещя някой по радиото.

— Катапултирай, катапултирай!

Тряс! Тряс! Изскочиха две седалки. Преди да се е отворил първият парашут, носът на пламтящия изтребител се вряза в килватера. Гейзер и край.

— Два изправни парашута — обади се друг глас по радиото. След секунди и двата парашута паднаха във водата. Джейк се огледа и забеляза хеликоптера над килватера.

— Е, това се казва късмет! Цяло чудо е, че не се взриви — каза той на Флап.

Минаваха над носа на кораба, когато Шефа се намеси в радиочестотата. Човек винаги разпознава гласа му; сякаш Бог се обажда от висините.

— Тексако, кацане разрешено. Ще направите гореща презарядка.

Джейк провери количеството на горивото. Оставаха му девет хиляди паунда. Той отвори главния изпускателен клапан и спусна куката, колесника и задкрилките.

Топката, както беше съобщено, играеше — системата беше стабилизирана при люлеене и клатене — но не и при такова вълнение — когато корабът се издигаше и пропадаше.