Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

При спомена за онази вечер пилотът въздъхна и огледа полетната палуба. Хората лежаха на палубата край снаряжението си и дремеха.

Джейк тъкмо се прозяваше, когато чу пропукването на радиоуредбата на полетната палуба.

— Дежурната двойка излита. Дежурната двойка излита. Излегналите се на полетната палуба мъже скочиха и се раздвижиха. Джейк Графтън направи знак на стартьора и получи разрешение в отговор. Пилотът включи горивния кран на левия двигател и натисна бутона за запуск. Двигателят се задвижи бавно, с ръмжене. Когато оборотите нараснаха достатъчно, той премести РУД-а пред ограничителя и докато наблюдаваше покачването на температурата и оборотите, си сложи шлема.

Докато запусна втория двигател и затвори фанара, лопатите на хеликоптера се завъртяха. Корабът правеше завой — Джейк виждаше наклона на полетната палуба — на около четиридесет градуса наляво срещу вятъра. Палубата отново се изправи. Рулят на „Колумбия“ застана в неутрално положение. След трийсет секунди „ангелът“ се отлепи от палубата и полетя право напред. Когато се отдалечи на безопасно разстояние от носа на кораба, хеликоптерът направи завой надясно.

Совалките на двата катапулта бяха изтеглени от водните спирачки и заредени; през това време техниците направиха последен оглед на двата изтребителя и вдигнаха палци за готовност. Облечените в червени ризи оръжейници свалиха предпазителите на ракетите и ги показаха на пилотите. Жълтата риза насочи пилота в самолета пред Джейк към совалката — оставаха му последните два фута до трети катапулт. Разчетът на катапулта, облечени в зелени ризи, пропълзяха под самолета с хомута. Двама от тях закрепиха единия край на задържащия лост към корема на Фантома със срезния болт, а другият — в жлеба на палубата. Друг показа таблото с теглото и скоростите на пилота, който вдигна палци в отговор; после го показа и на дежурния на катапулта, който му отвърна със същото. Беше като балет: край изтребителя и под него се суетяха хора, облечени в различни по цвят ризи и всеки от тях се стараеше да свърши безупречно работата си.

Когато задържащото устройство бе изтегнато докрай, дефлекторните щитове се вдигнаха.

Джейк видя как Фантомът наведе опашката си — подпората на предния колесник се разтегна на осемнайсет инча, за да увеличи ъгъла на атака. Дежурният на катапулта направи въртеливо движение с пръсти над главата си — сигнал за излетен режим, и Фантомът му отговори с грохот. Струята черен дим, който дефлекторният щит изтласка нагоре, разтресе самолета на Джейк. Пилотът на изтребителя провери управлението — стабилизаторът и вертикалното кормило послушно се раздвижиха. От палубата му вдигнаха палци, че всичко е наред.

Дежурният на катапулта сигнализира за форсаж, като изпъна ръка и разтвори дланта си. Струята дим, която се удряше в дефлекторните щитове и се издигаше нагоре, се избистри, като остави след себе си прозрачен трептящ нагорещен газ. Невероятно: дори тук, в кабината на танкера, шумът се усили. Джейк усети острата миризма на отработен керосин.

„Сигурно кислородната ми маска не е затегната достатъчно добре. Ще я оправя, след като излетим.“

Последният от разчета на катапулта бързо се измъкна изпод изтребителя. Увисна с цялата си тежест на хомута, за да се убеди, че е добре закрепен. После вдигна палци на дежурния на катапулта.

Дежурният козирува на пилота на Фантома, огледа палубата и рязко се наведе напред. Едно, две... и тряс! Изтребителят полетя напред, бълвайки огнени езици от двете си сопла. Не беше се отдалечил и на сто фута, когато дефлекторният щит започна да се спуска и един стартьор даде сигнал на Джейк Графтън да се приближи.

След като видя как Фантомът напуска палубата, дежурният насочи вниманието си към изтребителя на четвърти катапулт, чиито двигатели вече работеха с пълна мощност. Той даде сигнал за форсаж. Петнайсет секунди по-късно самолетът се откъсна от катапулта и последва първия изтребител, който вече беше изключил форсажа и изпускаше шлейф от черен дим, ясно открояващ се на фона на сивата мътна пелена.

Джейк придвижи самолета напред и започна да изпълнява своя ритуал. Вятърът завъртя струята пара, която се процеждаше през жлеба на катапулта и тя обгърна хората на палубата. Дрехите им се развяха.

Дай газ, провери управлението, хвани катапултния лост, виж приборите на двигателите и предупредителните светлини, козирувай.

Едно, две... той усети съвсем леко раздрусване от счупването на задържащия болт, след това ускорението, подобно на ръката на Всевишния, го залепи за седалката.