Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Някои не могат да понесат тежестта на такава отговорност, но на повечето командири тя се отразяваше добре. Това бе професионалният връх, към който те се бяха стремили през цялата си кариера. За да го достигнат, тези хора бяха служили при много други командири. По-умните заимстваха най-доброто от бившите си шкипери, като го приспособяваха според личните си особености. Да си командир не можеше да се научи от учебник: то бе най-субективното и най-трудно за овладяване бойно умение.

В Американската морска авиация най-добрите шкипери залагаха преди всичко на личния пример и сила на характера: те даваха заповеди, хвалеха, ласкаеха, съветваха, окуражаваха, мъмреха, подиграваха, осмиваха и обсъждаха всичко и всеки с преднамерено безгрижен тон. Идеалът, който като че ли всички инстинктивно се стремяха да постигнат, бе да си създадат положение на пръв сред равни. Затова на разборите цареше обичайното оживление, добро настроение и дружеска обстановка. Дори понякога настъпваше хаос. Ораторите всячески се стараеха да привлекат вниманието на аудиторията и да приемат достойно освиркванията и съветите — били те добри, лоши, нецензурни или безстрастни. В тази среда процъфтяваха интелигентността и здравият разум; тук всеки можеше да сподели опита си с останалите и да научи нещо от тях, тук се създаваха връзките, които сближаваха воюващите мъже.

Тази вечер смъртта на Рори Смит витаеше като мрачен призрак във въздуха.

Пръв заговори подполковник Халдейн. Той разказа всичко, което знаеше за катастрофата — онова, което му бе съобщил Ханк Дейвис. След това заговори по същество:

— Войната свърши, а при нас все още се разбиват самолети и загиват хора. Трудно е да си го представи човек, нали? Този път не беше по вина на лошите. Жълтите така и не успяха да убият Рори Смит при триста и двайсетте му бойни полета, макар че здравата се постараха. В три от случаите самолетите му бяха толкова надупчени, че той получи награда за това, че е успял да се довлече обратно. Уби го авиохоризонтьт, който падна от мястото си на приборното табло и заклини лоста за управление.

— Дали е мислил да катапултира? Не знам. Иска ми се да го беше направил. За Бога, иска ми се Рори Смит да е сред нас. Може би се е уплашил, че ще остане без крака, ако дръпне ръчката за катапултиране. Може би не е имал време да я дръпне. Може би се е надявал да спаси положението. Може би не си е давал сметка колко бързо самолетът ще достигне критичната точка. Много са тези „може би“. Ние никога няма да научим истината.

Той взе от катедрата синьото Ръководство за експлоатация и го вдигна пред слушателите си.

— Тази книга е нашата Библия. Инженерите, конструирали този самолет, и летците-изпитатели са вложили всичко от себе си в тази книга — заради вас. Разказали са ви всичко, което знаят. Но нещата не спират дотук: с откриването на нови неща за самолета книгата периодично се осъвременява. Тя е жив документ. Вие трябва да я знаете дума по дума. Това е най-сигурната застраховка, която можете да получите на този свят.

Но ръководството не обхваща всичко. Рано или късно вие ще попаднете в ситуация, която не е описана в него. Дали ще оцелеете или не — това ще зависи от вашите умения, опит и късмет.

През последните двайсет и четири часа тук се изприказваха много приказки за късмета. Ами такова нещо няма. Не можеш да го усетиш, да го вкусиш, да го помиришеш, да го докоснеш, да го облечеш, да легнеш с него или да го изядеш. То не съществува!

Това, което наричаме късмет, не е нищо друго, освен професионализъм и внимателно отношение към детайлите, съзнание за всичко, което става около нас, познаване и разбиране на самолета и собствените ни възможности. Ние сами създаваме късмета си. Всеки от нас поотделно. Никой не е Супермен. Късметът е общият сбор от летателните ни умения. Ако ви се струва, че имате лош късмет, потрудете се да го направите по-добър. Бъдете по-усърдни. Внимавайте повече. Изучавайте по-добре своето ръководство. Правете по-внимателно предполетния преглед.

Един умен човек е казал: „Късметът спохожда добре подготвените.“ Бил е прав.

Тази вечер Рори Смит не е сред нас, защото не се катапултира. Ханк Дейвис е жив, защото го направи.

Рори ще ни липсва. Но всеки от тук присъстващите има възможност да научи нещо от неговата смърт. Ако го направим, значи смъртта му е имала смисъл. Помислете за това.

Най-добрата гледка към Хаваите е тази, на която са се насладили древните полинезийци, когато са видели островите за пръв път; която се е откривала пред китоловци и мисионери и на която винаги са се наслаждавали моряците.