Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Виждам някакви острови.

Земя. Джейк не беше виждал земя, откакто корабът излезе от Малакския проток. „Колумбия“ трябваше да плава още три седмици в ИО и след това да се отправи към Австралия.

Слуховете се носеха вече седмици наред. Вчера бяха потвърдени. Австралия, Земята отдолу, Последния бряг, Новата Калифорния, където всички говореха английски — е, нещо подобно — и всички бяха приятели и пиеха силна студена бира и обичаха янките, о-хо! Екипажът бе като обърнат кошер. Та нали затова се бяха записали във Флота.

Няколкото стари кучета, които твърдяха, че са плавали дотам преди, бяха непрекъснато обсадени от тълпи жадни слушатели, които попиваха и най-невероятните истории. — Жените — само това беше в устите на младите моряци, — кажи нещо за жените. Толкова ли са фантастични? Сериозно ли можеш да си чукнеш среща? Високи, пищни, с дълги крака, харесват американците, дори ги предпочитат пред местната порода. А моралът им — не можеше да се каже, че е особено разпуснат, но беше много, много съвременен. Един от непрестанно циркулиращите слухове гласеше, че при предното посещение на кораба в Сидни, от преди няколко години, капитанът трябвало да нареди на кея да се монтира телефон с дежурен, който записвал имената на австралийките, желаещи среща с американски моряци. Който и да е матрос! Тези същества даваха съвсем друго измерение на термина „международни връзки“.

Така поне се говореше. Тези, Които Бяха Ходили Там Преди Земята да се Поохлади, се кълняха тържествено, че това е самата истина. Младите момчета, които бяха на първото си плаване, за пръв път откъснати за повече време от дома и съседското момиче, се молеха това да е вярно.

Морските пехотинци от ескадрилата А-6 бяха като жребци. Те знаеха, че ако може да избира, всяка жена би предпочела тях пред всичко останало. Австралия ще бъде рай за отпуските. Някой беше казал предната вечер в столовата, че на „Колумбия“ ѝ предстои среща със съдбата.

Всичко това преминаваше през главата на Джейк, докато летяха на изток. И той искаше да слезе от кораба, да се отърве за малко от цикъла ядене-спане-летене, да си почине от несменяемите лица и изтърканите лафове. В голямата, екзотична и заселена от държеливи хора Австралия щеше да бъде хубаво. Той подсвирна няколко тона от „Матилда“ и погледна гузно Флап. Не беше чул.

Мислите му се върнаха в настоящето. Много рискована беше тая работа с танкера на връщане... Защо съдбата му раздаваше само скапани карти?

Слънцето безмилостно печеше от тъмносиньото небе. На тази височина хоризонтът беше идеална линия... Струваше му се, че вижда без край. Морето, далеч под тях, се виждаше през просветите в слоя ниски кумулуси, които „плуваха“ над водата като бели пухкави топки. На североизток вече доста добре се виждаха планините на Суматра. Над каменистия гръбнак на острова висяха облаци, но тук-там се мерваше някоя долина, оцветена в богатото зелено на джунглата. Късното следобедно слънце караше облаците да хвърлят дълги сенки. Не след дълго щеше да подпали върховете им.

— Има нещо миризливо в цялата тази история — каза Флап.

— Какво по-точно?

— Корабите не потъват за петнайсет секунди. Освен ако експлодират. Колко вероятно е да стане това?

— Сигурно е грешка. Радистът натиска друго копче или нещо такова. Бас ловя, че си мисли, че никой не е прихванал радиограмата.

— Чудя се дали са се опитали да се свържат с него?

— Вероятно.

— И все пак нещо не е наред.

— По-добре се моли да намерим танкера на връщане. Ако ще се притесняваш за нещо, притеснявай се за това. Прекаленото седене в солена вода разваля тена.

— Да не искаш да кажеш, че ще стана по-светъл?

— Може и това да стане. Може да ти излекува и екземата от джунглата.

— Много си разглезен, Графтън. Това е дефект на характера ти. Трябва да работиш върху него.

Минутите летяха. Планините изглеждаха по-близки, но сигурно се заблуждаваше. Дълбочината на перспективата зависеше от височината и скоростта. Беше забелязал този феномен преди години, но не преставаше да му се чуди. На няколко хиляди фута виждаш и най-малките подробности, всяко хълмче, долчинка, поточе. На средна височина, при добра видимост се виждаше половината щат. Оттук, при тази скорост, прелиташ планински вериги и огромните пустини за броени минути... От орбита Земята е като топка, запълваща по-голямата част от небето. Обикаляш я за деветдесет минути. Континентите преставаха да бъдат нещо необятно, виждаха се просто като контури. Идеята за географско място просто не бе приложима там.